Arbanasi 4

АРБАНАСИ – РАЙСКОТО КЪТЧЕ, КЪДЕТО ЩЕ СЕ ВРЪЩАТЕ ОТНОВО…. И ОТНОВО

Село Арбанаси се намира само на четири километра от старатабългарската столица Велико Търново. Разположено на високо плато с изглед към известните исторически хълмове Царевец и Трапезица, то е прочуто със старинните си къщи-крепости, църкви и манастири. Селището е основано от боляри, дошли от западните краища на България след победата на цар Иван Асен II при Клокотница през 1230 г., когато Арбанашката земя (Албания) става част от българското царство. Според едно предание селото е наречено на родния край на преселниците.

Konstancalijeva kuća 1

Думите, с които бих обрисувала Арбанаси, ще бледнеят пред вдъхновеното описание на един незнаен свещеник от манастира „Св. Николай Чудотворец“. Ето какво казва той преди много, много години:

„Да млъкна не мога, трябва да възпея чудното Арбанаси, голямо село, жилище на ромеи и българи. Блести то като огледало надалеч по цяла България. Хора от полза в него живеят и всякаква търговска работа лесно вършат. Въздухът тук по високото е чист и вятър го разхлажда. Лековитата вода сърцето подмладява. Околните красоти очите омайват. Цветя с хиляди – диви, горски и питомни – в дворовете благоухаят. Душата чувства благодат от всичко видяно и усетено. Къщите са каменни и големи, изглеждат на манастири. Всички тук са благоразположени, любочестни и всички изучени… Аз казах, което е истина.“

Въпреки вековната история на Арбанаси, първото писмено сведение за селището е ферман на султан Сюлейман Великолепни от 1538 г. С него той подарява земите на Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша. От тогава до 1861 година „тези облагодетелни селища, ще са земи, свободни от налози и царски данъци. Вътрешното им управление да е тяхно и водените административни дела на раята ще се гледат от кадии на царството…“ Правата на посочените български населени места през 1810 г. дори се увеличават – султан Махмуд Хан ІІ подписва ферман, с който „на всеки външен човек, с какъвто и чин и положение да е, се забранява да влиза в пределите на тия свободни селища. Никоя войска не се допуска да нахлуе и да се меси в тяхното си управление“. Привилегиите, които получава Арбанаси още през 1538 г., са предпоставка за неговото свободно икономическо развитие. Те се запазват повече от 300 години – достатъчно дълъг период и за създаване на богата обществена прослойка в селото.

Arbanasi - freske, crkva Kristovo rođenje 3

Икономически разцвет Арбанаси достига от края на XVII до края на XVIII век. Тогава селището има 1000 къщи, а видни търговски фамилии търгуват с Италия, Русия, Австро-Унгария, Влашко, Молдова, Полша и всички поробени от османската империя балкански страни. Арбанашките търговци стигат до Багдад, Персия и Индия, откъдето внасят кадифе, чай, кафе, разни подправки.

Основен поминък на населението са джелепчийството (търговия с дребен рогат добитък, мляко, вълна и месо) и суватчийството (отглеждане на добитък на пасища). Развити са занаятите златарство, медникарство, ковачество и бубарство – отглеждане на копринени буби и производство на коприна, която се изнася в Цариград и Италия. Не е никакво чудо, че в Арбанаси са родовите корени на Евлоги и Христо Георгиеви, родени в Карлово, – най-богатите български търговци и банкери в края на ХVІІІ в. и началото на ХІХ век, на родения в Калофер Христо Тъпчилещов, който насред турската столица удря в земята всички други банкери, на Никола и Сава Паница – открили първата българска банка във Виена през 1860 г., на майката на Иван и Атанас Бурови, известни индустриалци и банкери…

С царски указ от 1921 г. село Арбнаси е обявено за курорт, а през 2000 г. – за архитектурно-музеен резерват от национално значение.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В Арбанаси се срещат още два типа постройки – с дебели основи от камък, без балкони и еркери, или с открит чардак, който се затваря с капаци. Но строгият и суров външен вид на арбанашката къща, наподобяваща крепост, силно контрастира на вътрешния уют, разкош и удобства.

Неповторимата възрожденска архитектура привлича много туристи в голямата и богато украсена Констанцалиева къща, обградена с типичен висок каменен зид (дувар), и в Хаджи Илиевата, известна и с името „Царска“, в която са отсядали Фердинад I и Борис III. Според най-ранните сведения, Констанцалиевата къщае била собственост на арбанашкия род Тафрили. От него произхожда кокона Султана (бабата на Султана Рачо Петрова, прочута красавица и видна фигура в светския живот на България през първите десетилетия след Освобождението през 1878 г.). Къщата по-късно е купена от Атанас Констанцалията, откъдето идва и името, с което е позната. Срещу нея се намира старинната Коконска чешма, построена през 1786 г. и „кръстена“ на кокона Султана. Едва дочакали мрака, тук се срещат момите и ергените от селото. От първата среща до „напиването на водата“ и „открадването на китката“, сред шеги и закачки, под стрехата на Коконската чешма се правят любовни признания и предложения за сватби. А в началото на ХІХ век, на чаршията в центъра на Арбанаси, под големите брястове до Пазарската чешма (изградена през 1829 г.) всяка неделя сутрин на сладка приказка си пият кафето селски чорбаджии и богати търговци. Някои от тях се обличат по европейски, но през студените зимни дни всички предпочитат сукнените дълги кожуси, обточени с лисичи кожи и украсени с копринени гайтани.

Старото болярско село привлича туристи целогодишно със собствения си чар, уют и топлина. Една след друга, по-стари или новоизградени в старинен стил къщи са превърнати в малки хотели и къщи за гости. Можете и да резервирате апартамент в етнографския комплекс „Българка“, който се намира в центъра на Арбанаси, в близост до най-малката по размери църква „Свети Атанас”. Нека не ви учудва определението етнографски – сами ще се убедите, че не става дума за поредната префасонирана селска къща. Комплексът пресъздава цял един свят от славното минало, запазен за бъдещите поколения. Свят, в който свое място имат българските традиции, духът на топлата домашна атмосфера и вкусните гозби на старите българи.

Туристите, които предпочитат съвременните развлечения и начин на живот, могат да потърсят свободна стая в новопостроените хотели. В някои от тях се предлагат спа и козметични процедури; в други – масажи и различни видове терапии; а трети разполагат с открит плувен басейн, сауна или солариум. Конната база в Арбанаси предлага езда за професионалисти и начинаещи и организира конни туристически разходки. А за растящия брой любители на велосипеда е направена специална няколкокилометрова алея.

След разходка между старите къщи и други забавления, посетете отворените за разглеждане два манастира – „Света Богородица” и „Свети Никола”, и поне една от петте стари църкви, които са строени от камък, с малки прозорци с железни решетки и подове, настлани с квадратни тухли. Според мен, най-интересната от тях е „Рождество Христово”, богато украсена с около 3600 религиозни изображения – дело на известни и на непознати иконописци.

Малко по-дълго останете в манастира „Света Богородица”. В неговата църква, в специален иконостас, се пази стара чудотворна икона на Св. Богородица – за нея се разказва в една позабравена легенда. След падането на Царевец и окончателното завладяване на българските земи от турците, манастирът е многократно ограбван и опожаряван. Заради непрестанните нападения, монасите заровили в земята, близо до църквата, икона на Света Богородица, цялата обкована със сребро. На нея над ръцете на Божията майка е изографисана още една по-голяма ръка и затова тя е наречена Света Богородица Троеручица. След близо сто години, през които манастирът е превърнат в развалина и селско пасище, едно овчарче дочуло плач някъде изпод земята. Уплашено, то довело господаря си и двамата изровили скритата икона. Оттогава хората ѝ казват Плачещата Богородица. Много посетители твърдят, че тя лекува истински вярващите християни.

Прохладно през лятото, снежно и живописно през зимата, село Арбанаси е отличен избор за почивка. Един ден няма да ви стигне, за да усетите любовта, с която е градена традиционната арбанашка къща, и да доловите изгубения във времето звънлив смях на момите край Коконската чешма. А когато решите, че е време да си тръгнете, близостта до Велико Търново ще ви изкуши да се разходите и запознаете с богатата история и култура на столицата на Второто българско царство.