Martenici 3

Баба Марта

da-napravim-martenichki

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!


Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година.

Мартениците се изработват специално за 1 Март, когато според българския народ започва новата стопанска година. Mартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено: то, според народното повери, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. По време на празника, всички си закачат мартеници на видно място. Носят я докато видят щъркел. После я заравят и след време по животинките около нея гадаят за бъдещето. С мартеници също се закичват плодните дървета и добитъка в стопанството – за по-добра реколта и плодовитост на следващата година.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец без прибавки към него. В някои области на конците се е връзвала и златна или сребърна паричка, но тя е имала по-скоро ролята на народен амулет – да предпазва от болести хора, добитък и овощни дървета. Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се появява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли и др. Много разнообразни са и мартениците от плат: квадратчета в бяло и червено, съчетани по две; ивици, увити като змия; квадратчета, нанизани по четири, които образуват кубчета; изрязани парички и украсени с вълнена прежда; неповторимите кукли “Пижо и Пенда”.

6ebd3a9674911f4f155dfd8c19ccee28--baba-marta-folklore

Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците. На първи март стопаните внимават да не закичат черно котле на веригата в огнището, за да няма главня по житата и царевицата. Останало е и поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите, та никога да не ги спохождат. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни произведения, по рогата на добитъка и т.н. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червенеещи се или червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

Както се вижда, червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на младите деца са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещавала дълъг живот, а червената – здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителните запаси са на изчерпване. Така се обяснява и семейният характер на мартенските обреди и празници.