Progon Bogumila

БОГОМИЛСТВОТО

От древни времена един необясним стремеж към просветление съпътства българския народ. Този стремеж намира синтезиран израз в богомилството – български културен феномен, който е основа на бъдещата реформация и на възникването на много мистични и езотерични общества в Европа. Безспорни са историческите факти, доказващи самобитността на богомилството, оставило дълбокадиря по пътякъм европейския хуманизъм, Ренесанса и Реформацията.

Radimlja, Nekropola

Уникално по значение, всеобхватно по съдържание и космополитно в същността си, Богомилското учение се ражда в средновековна България, с цел да възстановипървоначалното Христово учение. За богомилите свободата е единственоусловие за интелектуална и морална култура. Те отричаткакто държавната диктатура над народа, така и правото на църквата върху мисълта и съвестта на човека.

В историята на човечеството съществува естествена закономерност – всяка репресия (държавна, църковна, обществена) ражда съпротива, била тя под формата на народно движение, ерес или революция. В своите проповеди богомилите осъждат дискредитирането на човешката личност и поставят въпроса за морални, дълбоки и коренни социални реформи:

„На инвалидите, болните и децата да се дава братска помощ, а на здравите – свобода и право на труд. Земята е Божия и братска и принадлежи на Божиите деца, на тези, които се трудят и работят, а човекът на труда е достоен за своята награда.“

Не ви ли звучи изключително съвременно…

Bajan, Bojan (Veneamin)

За основател на богомилското движение се приема легендарният Боян (Баян) Мага, зад чиято енигматична личност се крие синът на цар Симеон Велики – Вениамин (Бениамин). Той учив Magna aula (Магнаурската школа) – най-престижното училище във Византийската империя, настанено от около 855 г. в двореца Магнаура. По време на учението Боянпоказваудивителна религиозна ерудиция и завидна духовна култура. В България се завръща след смъртта на цар Симеон и възкачването на престола на брат му Петър през 927 г.

Навярно, още в първите месеци след стъпването си на родна земя, Боян събира около себе си хора, които вярват в общочовешкото братство, свободата, социалното равенство и справедливостта. Но датата на основаването на Богомилското общество трябва да се търси през 928 г., когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева“ във Велики Преслав. На някои изследователи изглежда по-разумно на Вениамин-Боян да е предоставен „княжеския” манастир „при устието на река Тича”, основан около 888 г.по нареждане на княз Борис I Михаил. Според историческите данни завърналият се от Магнаурската школа бъдещ цар Симеонсе настанява в нов „княжески манастирпри устието на Тича”, на десетина километра от Велики Преслав.

Първи ученици и апостоли на богомилското учение са Василий Византиец, поп Богомил (Йеремия) – незаменим помощник и наследник на Боян, Симеон Антипа, Гавраил Лесновски, Стефан Венецианец, Никита Странник, Хамерун Дубровнишки, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславец и др.

Патриарх Стефан основава богомилско братство във Венеция, Василий Византиец и Никита Странник проповядват във Византия. Поп Богомил и Михаил Унгарец обикалят Западна Европа през 929 г. обикалят. Теодор Преславец, един от първите ученици на Боян, ръководи братството в Средец и кръстосва цяла Западна България. Петър Осоговец основава братства в Доростол, в Североизточна България и в земите на днешна Румъния и Западна Русия. За богомилското дело работят Хамерун Дубровнишки, Светомир Македонец (в Южна Македония), Симеон Антипа – един от най-активните проповедници на братството в Краков, в цяла Средна Европа и Западна Русия. Нуждите на времето налагат всеки да работи самостоятелно, като се придържа към основните етични принципи, формулирани от Боян Мага.

С увеличаванеброя на привържениците на учението, все повече се утвърждаваимето богомили. То се налага не само поради обстоятелството, че поп Богомиле един от първитему проповедници, а и поради убеждението на последователите, че те санай-близо до Бога и затова са  Богу-мили.

Въпреки жестоко преследване и унищоване на богомилското слово, до днес се е запазил един забележителен документ, съдържащ почти цялата доктрина и основите на Богомилското учение – „Запитване на апостол и евангелист Йоан на Тайната вечеря за небесното царство, за устройството на света, за началото и за Адам”, по-известен като „Йоаново евангелие”. Богомилите го наричат „Тайната книга”. В евангелието, под формата на разговор между Йоан и Иисус Христос, се открояват няколко разказа: засътворението на Вселената и човека, за грехопадението, за идването на Иисус Христос на земята, за свършека на света и края на човешкия род.

Възникнало в България, Богомилството бързо се разпространява в съседните страни – Византия и Сърбия, а след това преминава в Босна, Херцеговина, Далмация, Италия, вСредна и Западна Европа– Унгария, Чехия, Франция, Германия, Англия, Испания. На изток стига до днешна Украйна и Русия. В различните страни богомилите са наричани с различни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи, бугри и др.

Център на богомилството в Далмация е град Трогир, който поради активнитеси търговски отношенияс Италия е главен посредник за разпространение на учението в тази страна. Босна и Херцеговина са плодоносна почва за проповедите на богомилите и богомилското движение, подкрепяноот местните владетели (банове)има десетки хиляди привърженици. Според историческите източници,ревностен богомил е банКулин, управлявал в периода 1180-1204 г. Именно по това време в Босна намират убежище много богомили,преследвани в европейските страни (Италия и др.).

Под силния натиск на папа Икокентий III, бан Кулин е принуден на 8 април 1203 г. да организира събор на Билино поле (до гр. Зеница). Пред папския легат Джованни де Казамария, сплитския архиепископ Бернард и дубровнишкия архидякон Марин, бан Кулин, заедно с водачите на Босненската църква,публично се отрича от всяка ерес и декларира своята привързаност към католическата църква.

„Родна реч“ не е научно списание и затова няма да се включвам в дискусията засъщността на богомилското учение в Босна, Херцеговина и Хърватия. Има много теории за произхода на богомилските паметници, известните „стечки“, които от 15 юли 2016 г. са вписани в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.„Стечките“ са мултинационална номиниция на Република Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия и тайната на тези средновековни надгробни паметници трябва да разкрият техните научни работници и археолози.

Трябва обаче да се подчертае, че не само българските историци, археолози и изследователи изтъкват богомилския характер на „стечките“. Те не са и единствените, които свързват тяхното появяване с разпространението на богомилството в Босна и в Херцеговина през XI и XII век. Всеки, който иска да научи нещо повече за появяванетобогомилското учение в тази част на Европа, може да прочете книгите на Божидар Петранович – Богомили: босненска църква и кръстяни (Задар, 1867 г.), Франьо Рачки –  Богомили и патерани (Загреб, 1868 г.), Доминик Мандич – Богомилската църква на босанските кръстяни (Чикаго, 1962 г.). За богомилите пишат Александър Соловьов – Религиозното учение на босненската църква (Загреб, 1948 г.)исър Артур Еванс – Through Bosnia and the Herzegovina on foot during the insurrection, August and September 1875.: with an historical review of Bosnia, and a glimpse at the Croats, Slavonians, and the ancient republic of Ragusa (Лондон, 1877 г.). Моето внимание привлякоха и книгите на още двама автори–проф. д-р Салих Ялимам – История на босанските богомили (Тузла, 1999 г.) иРудолф Куцли – Богомилите: Изкуство, история, символи(Щутгарт, 1977 г.), издадена в България през 2012 г. със заглавие По следите на богомилите: Изкуство, история, символи. Списъкът на авторите, според които богомилството е български духовен феномен е много по-дълъг, но както вече казах, нашето списание няма научен характер.

Ако приемем, че Боян Мага (Вениамин) след завръщането си в България, през 927 г.,събира около себе си съмишленици и започва да проповяда ново учение, в центъра на което са братството, свободата, социалното равенство и справедливостта, трябва със съжаление да установим, че на човечеството са малко и 1090 години, за да осъществи идеала на богомилите. На нас, българите, все пак остава утехата, че искрата на тази ерес е запалена в нашата Родина.