Pascin, Woman

БЪЛГАРСКИ КОРЕНИ – ЖУЛ ПАСКИН, „ПРИНЦЪТ НА МОНПАРНАС“

Жул Паскин (Юлиус Мордехай Пинкас) е френски художник, роден на 31 март 1885 г. в българския град Видин, на река Дунав. По произход е сефарадски евреин – неговият дядо по бащина линия, Самуел Пинкас, е около 1815-1820 г. австрийски вицеконсул във Видин. Бащата на Жул Паскин, Мордехай (Маркус) Пинкас, е търговец на зърно в Русе и голямото дунавско пристанище му носи големи печалби. При едно от пътуванията си той се запознава и оженва за родената в Триест София Руссо. И нейните родители са сефарадски евреи, които около 1820 г. от Триест се преселват в Земун. В Русе се раждат две от децата на Мордехай и София, а от около 1880 г. семейството живее във Видин, където се ражда Юлиус Мордехай Пинкас. Днес родната му къща не съществува – съборена е в средата на 70-те години на миналия век. Но там поне е поставена паметна плоча – да се знае и помни, че тук е бил домът, в който е роден художникът Жул Паскин. След 1989 г. недалеч от мястото е поставен и барелеф на твореца, а уличката край съборената къща е назована с неговото име…

Pascin, Portrait Mimi Laurent

Според редица автори Паскин винаги с гордост е заявявал, че неговата родина е България. Еврейската виртуална библиотека (JVL), която и най-изчерпателната онлайн енциклопедия на еврейската история, политика и култура, с повече от 30 милиона посетители от над 200 страни, публикува биография на художника. В нея пише:

„Жул Паскин, с рождено име Юлиус Мордехай Пинкас, е български еврейски художник, наричан понякога и „принцът на Монпарнас“ (Jules Pascin, born Julius Mordechai Pincas, was a Bulgarian Jewish painter sometimes referred to as „the Prince of Montparnasse“).

През 1891 г. Юлиус Пинкас е ученик в първи клас в еврейското училище във Видин. Следващата година той ще продължи образованието си в Букурещ, където се преселва семейството му. От 1902 г. бъдещият художник учи в Будапеща и Виена, а през 1903 г. – в Мюнхен, в художественото училище на Мориц Хейман. Слуша лекции и в Кралската академия по изкуствата в Берлин. За първи път публикува свои рисунки в две мюнхенски издания – в сатиричното списание „Симплицисимус“ (Simplicissimus) през 1905 година и в илюстрирания седмичник „Югенд“ (Jugend). Приема псевдонима Паскин (Pascin), анаграма от Пинкас. Във Франция, където след това живее, името му се произнася Паскен. Негови карикатури, подписани „Паскин Русчук“, се появяват и в българското списание „Българан“ през 1906 г.

sPasc-25x30

След като натрупва опит и известност, в края на 1905 г. Паскин заминава за Париж, където влиза в компанията на художници в Монпарнас. Безспорен майстор на рисунката, младият художник има характерен стил и в живописта, с която започва да се занимава след пристигането си във френската столица. Продължава да рисува акварели, шаржове и офорти за вестници и списания. В Монпарнас заедно с Амедео Модилиани и Марк Шагал става част от т.нар. Парижка школа, оформила поколения художници. Терминът „Парижка школа“ (L’École de Paris) въвежда френският критик Андре Варно през 1925 г. С него той определя изкуството на художници чужденци, работещи в столицата на Франция. Голяма част от тях са с еврейски произход, родени в различни страни: Марк Шагал – в Русия, Амедео Модилиани – Италия, Жул Паскин – България, Хаим Сутин – Литва, Моис Кислинг – Полша и др. Те имат различен творчески опит и различна душевност, с което обогатяват творческата атмосфера на Париж и на новооформения, след Монмартър, център на художниците – Монпарнас. Тук се живее бедно, бохемски, една след друга се отварят художествени галерии, кръчми, кабарета, бордеи. Мястото е като създадено за Жул Паскин, получил прозвището Принцът на Монпарнас.

През 1907 г. Паскин организира първата си самостоятелна изложба в галерията на Паул Касирер в Берлин. Вниманието на парижката критика и публика привлича през 1910 г. с изложбата си в прочутата галерия на г-жа Берта Вейл. В периода 1905-1914 г. Паскин показва предимно рисунки, акварели и графики и по-рядко – картини. Печели много, но при него парите не се задържат дълго – придружен от големи групи приятели, Жул е постоянен гост както на известните и елитни Le Dôme café и Le Jockey Club de Paris, така и на много кръчми и бордеи.

Безспорен успех в кариерата на художника е включването на дванадесет негови творби в Международната изложба на съвременното изкуство (Armory Show) в Ню Йорк през 1913 г. В нея участват 300 автори от САЩ и Европа, които показват около 1300 графики, рисунки, скулптури и картини. Голяма част от оригиналните творби са изгубени, някои от художниците са забравени, други печелят световна слава – Матис, Реноар, Пикасо, Клод Моне, Пол Гоген, скулпторът Огюст Роден, Винсент ван Гог, Пол Сезан. Изложбата, приета за отправна точка в развитието на съвременното американско изкуство, предизвиква смут в Ню Йорк с някои смели платна. Но това само увеличава интереса към нея и тя е показана и в Чикаго и Бостън.

След успеха на Armory Show, през октомври 1914 г. Жул Паскин заминава за Ню Йорк. Тук живее в еврейския квартал в Бруклин. Често пътува до Флорида, Луизиана, Ню Орлеанс, Южна Каролина, Тексас и Куба, където рисува пейзажи, жанрови сцени и скици – произведения с уникален стил, изразителни линии и нежни цветове, деликатни и пречистени…

По време на престоя си в САЩ Паскин живее заедно с френската художничка Ермин Давид, с която се е запознал в Париж още през 1906-1907 г. Двамата сключват брак в кметството на Ню Йорк на 25 септември 1918 г.

Жул Паскин се връща в Париж през октомври 1920 г. и остава тук до края на живота си. От 1923 г. има ателие на бул. „Клиши“ № 36. Независим и антиконформист по природа, следва избрания от него път и работи в различни жанрове – голо тяло, портрет и фигурална композиция. Темите и сюжетите му в периода 1920-1929 г. са характерни за следвоенения Париж, обхванат от еуфория и мимолетни илюзии. Тази особена атмосфера дава на това десетилетие името “лудите години” (les Années folles). Париж се утвърждава като световна столица на авангарда, като най-космополитния град на планетата. Преди Лондон, преди Берлин, преди Ню Йорк. Това превъзходство на френската столица не дължи на доморасли таланти, а на имигранти и изгнанници без гражданство.

Скоро след завръщането си в Париж художникът подновява своята интимна връзка с Луси Видил, която е била негова любовница преди десет години. През 1915 г., когато той е в Америка, Луси се омъжва за норвежкия художник Пер Крог.

Овладял до съвършество техниката на рисунката и графиката, Паскин успява за една година – 1925 г., да илюстрира три книги: „Под светлините на Париж“ на Пиер Мак Орлан, „Три малки момичета на улицата“ на Андре Варно и „Венера в баланс“ на Андре Салмон.

Но „лудите години“ и бохемският живот взимат своя данък. Жул Паскин все по-често изпада в депресия, здравето му е подкопано от алкохола. Убеден, че е достигнал границата на своята творческа креативност, художникът се самоубива в ателието си на 2 юни 1930 г. – в навечерието на откриването на важна за кариерата му самостоятелна изложба. С кръвта от прерязаните си вени пише последно сбогом на своята неозаконена любов Луси Видил-Крог. Своето имущество завещава на двете жени, от които през живота си не е могъл да избере само една – на жена си Ермин и на Луси.

В деня на погребението на Паскин, 7 юни 1930 година, парижките галерии са затворени. Хиляди познати личности от артистичната общност, композитори, писатели, банкери, търговци, индустриалци, заедно с джебчии, проститутки, просяци, сервитьори и бармани от ресторантите и салоните, които често е посещавал, изпращат художника до гробището Сент-Уен. Една година по-късно, според желанието на роднини на художника, тленните му останки са пренесени на гробището Монпарнас.

На гроба на Жул Паскен е изписан епитаф, чийто автор е френският поет, писател, художествен критик, голям привърженик и почитател на кубизма Андре Салмон:

Свободен човек, герой на мечтата и на желанието, отварящ златни врати с кървящите си ръце, Паскин презря тленната плът. И господар на живота, той прегърна смъртта.

Картини на Паскин днес има в колекциите на някои от най-известните музеи в света – в Музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк, Лувъра в Париж, Института по изкуство в Чикаго, Художествената галерия на университета в Йейл, Библиотеката на Американския конгрес във Вашингтон, както и в частни сбирки в Париж, Лондон, Тел Авив, Люксембург, Осло. Три рисунки на известния художник – „Прегръдка”, „Жени с африкански маски” и „Люси Крог, къпеща сина си Ги” притежава Националната галерия за чуждестранно изкуство в София, а художествената галерия „Никола Петров“ във Видин – „Етюд с фигури“ – молив и акварел.

Творби на Жул Паскин в България са показвани през 1935 г., 1975 г. и 1991 г. През 2013 г. със съдействието на Посолството на Франция в България и Френският културен институт е организирана самостоятелна изложба с негови картини „Жул Паскин – от Видин до Париж“. Тя е представена в София, Варна, Пловдив, Бургас и Стара Загора. През май 2014 г. изложбата е гостувала и в Япония.