Leonardo-da-Vinci-restaurirana

ВЕЛИКДЕН – ДА СИ ПРИПОМНИМ ТРАДИЦИИТЕ

Отново е пролет и отново християнския свят се готви да отпразнува Възкресение Христово, най-светлия празник, символ на победата на доброто над злото – Великден!

Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след 21 март, пролетното равноденствие. Празниците, свързани с Великден, се наричат подвижни, защото са в зависимост от Великден, който се мести. Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Грегорианския. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата. Така ще стане и 2017 година.

Период преди Великден започва с Великия Пост, относно в понеделник след Сирни заговезни Неделя на Всеопрощението или Прошка.

Сирни Заговезни или Неделя на Всеопрощението или Прошка

Винеги в неделя, празникът които поставя началото на най-продължителния пост през годината до Великден – това е т.нар. Неделя на всеопрощението, след която започва Великият пост, който продължава 40 дни до Възкресение Христово. Тази вечер православните българи се събират около трапезата, на която е сложена млечна храна и варени яйца, пият по чаша червено вино, амкат бялата халва и което е най-важно, целуват си взаимно ръце и си искат прошка. „Простено-прости!” ще рече, че първо ти прощаваш на този, който те е наскърбил, охулил, оклеветил, и едва тогава молиш него и той да стори същото. Нека вечерта на Сирни заговезни погледнем другите в очите и протегнем ръка за искрена прошка, за да започнем поста с чисто сърце.

Великият пост

От следващия ден, от понеделник след Неделя на Сирни заговезни започва най-строг и най-продължителен Великият пост, които приключва на Великден.

Нарича се и Четиридесетница, понеже трае 40 дни.

Строгият пост допуска само храна от растителен произход.

Цветница (Връбница)

entering-568x259

Един от най-хубавите пролетни празници. Той се пада в неделята след Лазаровден и една седмица преди Великден.Няколко дни преди Своята кръстна смърт, Спасителят влязъл тържествено в Иерусалим. Стотици ликуващи от радост гласове приветствували Спасителя с „Осанна! Благословен е идващият в името Господне!”
Същите тези хора, които сега Го приветствуват с „осанна: , само след четири дни ще крещят яростно ненавистта си с „Разпъни Го!”, защото Господ не удовлетворил суетните им надежди.

195348Спрям българската традиция на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести.

Страстната седмица

Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстната седмица, тъй като на славянски думата „страст“ означава страдание. Тя е посветена на последните дни от земния живот на Христос, на Неговите страдания. Богослужението е особено величествено и според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик.

На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

Oт Beлиĸи пoнeдeлниĸ зaпoчвa гoлямoтo вeлиĸдeнcĸo чиcтeнe, ĸoeтo e зaдължитeлнo зa вceĸи дoм. Ocвeн тoвa пoнeдeлниĸът e и пocлeдният oт днитe, пpeз ĸoитo мoжe дa ce пътyвa.

Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, прави пророчества за съдбата на град Йерусалим, а според църковния канон денят е отреден за смирение. Освен това според църковния обичай това е ден на поучения и последни нравствени наставления.

В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.

250px-The-Last-Supper-large

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. Преди вечерята Христос умил краката на апостолите в знак на смирение и любов към тях. След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. а след вечерята с апостолите отишъл в Гетсиманската градина дето се молил до идването на предателя.

Велики четвъртък е и най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден. Първото яйце задължително трябва да е червено – символ на пролятата кръв на Спасителя. Докато боята още не е изсъхнала, с яйцето се рисува кръст върху челата на децата и се натриват бузките им – за здраве.

images

Първото яйце се пази в къщата в продължение на година, за да носи успех и щастие на домакините. Второто яйце също се боядисва в червено. То ще бъде занесено и оставено в църквата след празничната литургия в полунощ на събота срещу неделя.

На Велики четвъртък се замесва и тестото за великденските козунаци.

На Велики петък или Разпети петък припомнят се великите страдания на Исус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата, с тежък кръст бил поведен към Голгота на разпятие.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, а се извършва богослужение, наречено Царски Часове. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя светата Плащаницa – изкусно извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител, който символизира саванът с който е било завито Неговото тяло след свалянето Му от Кръста.

По време на вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара и с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

На Велики петък във всички храмове се поставя маса под която преминават всички хора, които са постила за да се пречистят, да си намислят желание, да се опростят греховете им.

На този ден разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца, не се яде нищо, пие се само вода..

Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб.

Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден

Тази вечер в църквите се отслужва тържествено богослужение. Точно в полунощ тя се обикаля три пъти за здраве и свещеникът обявява Възкресението на Исус Христос с думите „Христос Воскресе! „, а хората отвръщат с „Воистина Воскресе! „. Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи християни палят своите и ги отнасят в домовете си. С горящата свещ се обикалят всички стаи с молитва Господ да благославя дома и неговите обитатели.

velikden

На връх Великден, според българската традиция, цялото семейство се събира на тържествен обяд у най-възрастните в рода. На празничната трапеза се слагат печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове.

На празника деца и възрастни се чукат с писаните яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.

През следващите 40 дни всички се поздравяват с Христос воскресе! – Воистину воскресе!

1f629c5ebb0