Close up of a Bulgarian rose (Rosa Damascena) near Karlovo

ДОЛИНАТА НА РОЗИТЕ И ФЕСТИВАЛ НА РОЗАТА

FESTIVAL NA ROZATA 2019

Ако потърсите Долината на розите на географската карта на България, няма да я намерите. Защото това красиво име, самото то цветно и сякаш с аромат, не е географско название. Така се нарича полето с рози в прегръдките на две планини – на Стара планина и на Средна гора, от Клисура до Твърдица – Казанлъшката и Карловската котловини. «Тук сякаш въздухът е по-мек и небето – по-дълбоко, откъдето и да било в България. Тук самата природа е сътворила градина, напоявана от хладни рекички и планински потоци, окръжена от зелени ливади. Малките градчета с червени покриви – Сопот, Карлово, Калофер и Казанлък – са нанизани като кехлибарени зърна на огромна броеница всред море от слънчогледови ниви, лозя, лавандула, мента и приказната маслодайна роза, намерила тук най-благодатната почва на света!» Така английската писателка Мерсия Макдермот описва богатствата на Розовата долина в книгата си за Левски «Апостолът на свободата».

rosevalley_clip_image001

Индустриализацията, мега строежите и модерните магистрали са заобиколили това кътче на България. Могъщата снага на Балкана спира студените ветрове от север, а през долината на р. Стряма проникват южните ветрове и носят дъха на топлото Егейско море. Климатът е мек със средна годишна температура 11,4 С и щедри пролетни валежи. Реките са пълноводни, а изворите – бистри и многобройни. Почвите са леко песъчливи канелено-горски. Тези природни дадености създават изключително добри условия за отглеждането на рози, както и на други етерично-маслени и лекарствени култури. Тук расте българската Роза Дамасцена. Само три държави в света отглеждат този рядък вид. Това са България, Турция и в съвсем малки количества има в Мароко. «В България в момента има 35 хиляди декара розови насаждения», казва проф. Недко Недков, директор на Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък, институт, който през 2017 г. отпразнува 110 години от създаването си. Добрите природни условия в България и дългогодишната селекция на учените правят нашата маслодайна роза най-добрата в света. През 1927 г. българският цар Борис въвел забрана за износа на разсад от ценната местна маслодайна роза. Днес българските розопроизводители също настояват за забрана на износа на разсад от Роза Дамасцена.

roza-1

Розоберът, който се открива с традиционния Празник на розата и избирането на Царица на розата, продължава около 20 дни. Всяка сутрин розоберачките идват на полето около 5 часа, защото розовият цвят трябва да се бере много рано, защото тогава от него се добива най-голямо количество и най-качествено розово масло. Розите се берат на ръка и само някъде до 10 часа. Набраният цвят се преработва в непрестанен денонощен процес, за да не се изгубят ценните съставки от алхимията на розовото масло и розовата вода. Момичета тук разказаха как розовото масло дори от две последователни сутрини е различно!

Вековни са българските традиции в добива на розово масло. Първи карловци направили медни казани за дестилация (по-рано били от пръст) по указания на арабски живописец. Розоварната се правела до течаща вода, в която се извършвала преработката на розовия цвят.

За да се получи 1 кг розово масло са необходими 3000 – 3500 кг розов цвят. Един килограм розово масло е съизмерим като стойност със златото. И това е обяснимо – технологията по добиването му в по-голямата си част е ръчен и тежък труд, периодът за добиване – изключително кратък, а процесът за извличането му – деликатен и зависещ от редица фактори. Розовото масло се съхранява в «банка» в трезор в центъра на София. Скъпоценната течност се транспортира в специални медни съдове, увити в платно. Гърлото им се запечатва с восъчен печат, изработен през 1934 г., който е само един и се пази в специална каса в трезора. Драконовските мерки се прилагат, за да няма фалшификации на продукта. Европейците купуват българското розово масло най-вече за козметичната индустрия, а американците го използват като смазочно масло за космическите си апарати. Всички совалки и космически кораби се смазват с розовия екстракт, защото той е устойчив на всякаква температура.

Българското розово масло, което влиза в състава на най-прочутите парфюми по света, няма конкуренция. Около 60–70 процента от добива на розово масло всяка година заминават за Франция. Най-скъпите парфюми на известните френски фирми «Живанши», «Кристиян Диор», «Нина Ричи», «Шанел» ползват българско розово масло в продуктите си. Нашето розово печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен, Милано.

Освен розово масло и розова вода, от безценната казанлъшка роза се получават продукти, характерни за традиционния българския бит – розова ракия, или както е известна още – гюлова ракия, гюловица, и розовото сладко, и продукти за ароматерапия и медицина.

А в Долината розоберачките пълнят кошници или платнени торби с розов цвят. Пръстите им ухаят вълшебно. Цветът на трендафила се бере за преработка едва на третата година на насажденията. Отглеждането на розовите храсти е процес, изискващ много грижи и вещина. Розите се садят есента, на Архангелов ден, и всяка пролет се прекопават.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Отглеждането на рози има дълга традиция. Според старите хроники първите рози били внесени в Тракия от гарнизоните на Александър Велики. В своя трактат «Естествена история» Плиний Млади (61/62 г. – 113 г.) описва над 20 сорта рози, като освен имената и външния им вид, посочва и произхода им. Един от представените сортове е Тракийската роза. Маслодайната роза най-вероятно води началото си от Персия, където растяла като диво растение. Още древните асирийци, вавилонци, индийци, китайци, перси, египтяни преработвали цветовете на розите и произвеждали ароматни масла, благовония, вино, чай, лекарства.

Тръгвайки си от Долината на розите, научих един интересен факт – изображение на роза е било гравирано на древна тракийска монета, намерена тук. С откритите през последните години от български археолози тракийските находки Долината на розите днес е известна на света и като Долината на тракийските владетели. И се зарадвах на тази приемственост – защото върху обратната страна бъдещата българска монета евро също ще има изображение на роза.