untitled

ЗАГРЕБСКИ ВЪЗПИТАНИЦИ – АКАДЕМИК ГЕОРГИ БОНЧЕВ

Георги Бончев е роден на 6 август 1866 г. в село Жеравна, разположено в източната част на Стара планина. Бащата на Георги – Бончо Николов, е абаджия и очаква синът му да тръгне по неговия път. Затова след като момчето завършва основното училище в Жеравна, Бончо го изпраща да учи занаят в гр. Тулча (градът става част от Румъния по силата на Берлинския договор през 1878 г.). Но след две години чиракуване, Георги продължава образованието си в известната Априловска гимназия в гр. Габрово. Завършва я с отличие през 1888 г. Същата година получава държавна стипендия и заминава за Загреб, където следва естествени науки.

Младият студент бързо научава хърватски език, учи немски и френски. Тази богата езикова култура ще му даде възможност да разговаря и води кореспонденция с най-известните учени в областта на геологията. Георги Бончев прекарва много часове в богатата университетска библиотека и така разширява знанията си по геология и минералогия. Като студент-третокурсник става асистент в Катедрата по минералогия и геология. А когато през 1893 г. е в четвърти курс, ръководството на Загребския университет възлага на него, студента, да чете лекциите на внезапно починалия проф. д-р Джуро Пилар – нещо необикновено в университетската практика и академичната йерархия.

По инициатива на студента-асистент, вече и преподавател, Георги Бончев, през 1893 г. от Катедрата по минералогия и геология се обособяват две нови – Катедра по минералогия и петрография и Катедра по геология и палентеология. По-късно Бончев ще приложи този модел и в България.

В Загреб Георги Бончев осъществява още една своя идея – организира геоложка изложба, за което получава орден „За заслуга“. След това прави докторантура, като полага изпитно специалностите геология и минералогия; защитава докторат по кристалография и полага изпит по философия. Изпитните комисии единодушно му дават отлични оценки.

Това, което Бончев постига в Загреб, често не е по силите на младежи и от загребския елит. Забележителните успехи на българина намират място в пресата. На 12 юли 1893 г. хърватският вестник „Обзор“ пише:

„Д-р Георгий Бончев. Днес в нашия университет се състоя промоция за доктор по философия на (нашия) брат българин г-н Георгий Бончев, много даровита и ценена (млада) сила. Науките свои той завърши в нашия университет и със своето усърдие и жажда за знания бе особено драг на учителя си, покойния д-р Пилар, който възлагаше на него, като на един от най-добрите си ученици, много надежди. Незабравимият покойник хвалеше много своя мил ученик, който му беше наистина слава и гордост. Г. Бончев беше дълго време асистент на д-р Пилар и под негов надзор и ръководство преподаваше в последно време геология и минералогия в нашия университет. В началото на тази година Георгий Бончев взе с отличен успех първия си голям изпит по геология и минералогия. През месец май показа добър успех на държавния изпит за преподавател в нашия университет, с което получи правоспособност за учител по естествени науки и сродни дисциплини в средните училища. Вчера сутрин се яви на втори голям изпит по философия и отбеляза пак отличен успех. Ако в нашия университет беше прието, той би могъл да бъде промотиран sub auspiciis imperatoris. Дисертацията му бе защитена пред строга комисия и ще излезе в следващия „Сборник“ (CXІІІ) на нашата академия. Честито на нашата посестрима България за тази способна и всестранно образована млада сила!“

Георги Бончев се връща в България с диплома за висше образование и докторат по кристалография и философия. Той е напълно оформен специалист – минералог и петрограф, пълен с желание и неудържима енергия да работи за културното и стопанско процъфтяване на родината си.

През 1894 г. д-р Бончев въвежда в Софийския университет нов курс – „Кристалография“, който по онова време е част от учебните програми на много малко университети по света. От 1895 г., вече доцент, преподава основните университетски дисциплини „Обща минералогия“, „Специална минералогия“, „Обща петрография“ и „Специална петрография“ чак до излизане в пенсия през 1936 година. Освен като отличен педагог, автор на учебници и учебни помагала, които за своето време съответстват на най-добрите световни образци, Георги Бончев се изявава като пионер в петрографските изследвания в България. Системно обикаля страната и написва редица научни трудове за Манастирските височини, Западните Родопи, Югоизточния кът на България, Сърнена гора, Осоговската планина, Източните Родопи, Рила планина, Сакар планина и други. Пише и по възникнали актуални проблеми – земетресения, метеорити и др.

С голям ентусиазъм и себеотрицание д-р Георги Бончев създава и изгражда Катедрата по минералогия и петрография в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със съответните курсове, богата библиотека и геоложки сбирки, възпитава и обучава първите български кадри геолози. Декан на физико-математическия факултет е през 1906/07 г., 1907/08 г., 1919/20 г., и 1927/28 г., а ректор на университета е през учебната 1914/15 г. Освен това е между основателите на три дружества – геологическо, спелеоложко и природоизпитателно. Изявява се и на военното поприще, участвайки в три войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, въпреки че през 1912 г. е навършил 46 години, а и като академик (от 1911 г.) не е длъжен да отиде на фронта. За участието си във войните е награден с народен орден „За военна заслуга“ (1915 г.) и с Командирски кръст на народния орден „За гражданска заслуга“ (1920 г.).

По-късно, по повод различни годишнини, е награден с Командирски кръст на ордена „Свети Александър“ (1932 г.), с големия офицерски кръст на народния орден „За гражданска заслуга“ (1934 г.), удостоен е със званието „Почетен гражданин на София“. Авторитетът и заслугите на акад. Георги Бончев са били толкова неоспорими, че комунистическата власт, за разлика от много други изтъкнати български учени и интелектуалци, не го провъзгласява за враг на народа. Нещо повече – през 1947 г. го награждава с орден „Георги Димитров“.

Едва ли има друг изследовател, който така добре да познава повърхността на България, Тракия и Македония като Георги Бончев. Той е пример на учен, който свързва науката с живота и теорията с практиката. Писал е за всички кътчета на България и по време на научната си кариера публикува над 140 научни труда (на повече от 6000 страници), от които 69 по петрография, 16 по минералогия, 20 по геология и 35 по други въпроси. Автор е и на десетки реферати, научни доклади, експертни оценки, сказки, препоръки, рецензии. От тях в архивите на БАН и на редица министерства са запазени около 180, свързани с решаване на конкретни задачи: водоснабдяване и напояване, проектиране на трасета за жп линии и шосета, оценки за рудни находища и минерални извори, за свлачища, язовири и електроцентрали, за почви и отводняване на блата.

Академик Георги Бончев умира в София на 7 март 1955 г. В негова чест, през 1958 г., на негово име е наречен минералът бончевит (PbBi₄S₇).