Bojko Borisov i Zoran Zaev, ugovor13

ЗА ЕЗИКОВИЯ СПОР МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

 

227600_bВ края на 2020 г. България на няколко пъти не даде съгласие за започването на преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз. Основният аргумент е, че Скопие системно не спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави, подписан   на 1 август 2017 г. София посочи като открити проблеми масовите фалшификации на историческото минало, репресиите над лицата със съхранено българско самосъзнание и въпросите, свързани с характера на официалния език на Република Северна Македония. На 16 декември 2020 г. посланиците на страните-членки в ЕС приеха българските изисквания по отношение на „погрешната интерпретация на историята“. Започналата след това от Скопие антибългарска кампания не е новост, нова е безпрецедентната истерия и омраза към България и към всичко българско, раздухвани в обществото чрез официалната държавна политика и средствата за масова информация… Ясно е, обаче, че те не се основават на чувство за превъзходство, автентичност и самостоятелност спрямо българите, а по-скоро произтичат от дълбоко вкоренено чувство за малоценност и са вид компенсация за собствената слабост.

Фалшифицирането на българската история, откровената кражба на българското културно-историческо наследство, на които и днес Скопие гради своята външна и вътрешна политика потвърждават приемствеността на тоталитарните практики в бивша Югославия. Затова читателите на списание „Родна реч“, т.е. българите, които дълго живеят или са родени на хърватска земя, а и хърватите, лесно биха разбрали защо и на каква основа възникна т. нар. „спор за езика“ между двете държави. Тук е мястото да подчертая, че за българите съществуването на държавата Македония, и преди и след промяната на официалното й име, изобщо не е спорно. На тези, които не знаят, не искат да знаят или са забравили, трябва да изтъкна: след разпадането на Югославия именно България е първата държава в света, която на 15 януари 1992 г. призна независимостта на Македония. Реалностите в съвременния свят не са чужди на българските политици – Екатерина Захариева, вицепремиер и министър на външните работи на България заяви, че „както ние признаваме реалността, така и те (македонците) трябва да признаят миналото“. Освен това, в изявлението си министър Захариева подчерта: „Нито сме искали промяна на конституцията (както се пише в Скопие), нито нашите претенции са нови, нито сме оспорвали правото за самоопределяне на гражданите на Република Северна Македония, нито правото им да наричат езика си както искат“. Защо тогава не бе дадено съгласие за започване на преговорите за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз? Най-разбираемо за читателите ще бъде, ако се каже: защото всяко търпение има край… Официалното подхранване на исторически митове от страна на македонската политика не е нищо друго освен продължение на сръбско-съветската комунистическа стратегия, създала съюзната република Македония през 1945 година. Днес Република Северна Македония просто трябва да признае и приеме историческия факт – македонската идентичност и език са създадени върху български исторически основи.

ASNOM za mak. azbukaВъпросът дали македонският език е вариант на българския или не, има две страни. От една страна той е политически, т.е. въпрос на международно признаване, а от друга е лингвистичен – различни езици ли са македонският и българският? На него могат да отговорят еднозначно само лингвистите, ако по силата на обективни критерии, установят съществуването на безспорни аргументи. Ярък пример за разминаването на лингвистичните и политическите дефиниции е положението на езиците в бивша Югославия – хърватски, словенски, босненски, сръбски, черногорски, македонски… Преди 1990 г. нито един от тях не е различаван като отделен език – нито в Европа, нито където и да било по света. Дори от славистите… Официално се изучава и говори само „сърбохърватски“ език. Да припомняме ли за протеста на хърватските интелектуалци и приетата през 1967 г. Декларация за положението и наименованието на хърватския книжовен език, подписана от редица хърватски културни и научни институции?

ASNOM za mak. pravopis

Когато говорим за книжовната норма на РС Македония, едва ли е необходимо да се казва, за кой ли път, че тя е установена през 1944-1945 г. по политическо решение и след създаването на три езикови комисии, от които „успех“ постига третата… Тя прави първа, и естествено, политическа кодификация на македонския език (определя и систематизира нормите за правопис и правоговор) на основата на централните и северните македонски диалекти със силно примесване на сръбски и латински елементи. Целта е дистанцията спрямо българския книжовен език да бъде възможно най-голяма, но всъщност вардарската книжовна норма е изградена на базата на български диалекти и съдържа всички черти характерни за българския език: определителен член (ят), аналитично изразяване на сравнителната и превъзходната степен (по- и най-), заместване на инфинитива на глагола с да-конструкция (да чете, да види), разпадане на падежната система и богатство от глаголни категории. Но освен нормиране на азбука, определяне и систематизиране на нормите за правопис и правоговор, кодификацията включва редица правила, които засягат всички нива на езиков анализ – фонетика, морфология, синтаксис, лексикология и правопис, и по които функционира и се официализира единният езиков стандарт. Затова опитите на Скопие да наложи тезата, че делото на Кирил и Методий е първата кодификация на „македонскиот язик“ са просто смешни. Защото без намесата на българската държава неговите следи в европейската културна история биха изчезнали. Учениците им – Климент, Наум и Ангеларий са посрещнати с почести в българската столица Плиска. И не друг, а българският княз Борис им предоставя условия и осигурява финансовата подкрепа за тяхната книжовна и учителска дейност. Той, княз Борис, изпраща Климент в областта Кутмичевица през 886 г., за да създаде и там училища – така се обособява Охридската книжовна школа, за която можете да прочете в рубриката ни „Българско културно наследство“.

Между „географска“ Македония и останалите части на България никога не е имало „езикова граница“. Македонистката доктрина е наложена след включването на Македония като отделна република в югославската федеративна държава през 1945 г., с характерните за тоталитарната комунистическа държава методи и средства: терор и репресии над смятащите се за българи (30 000 разстреляни и 120 000 минали през лагери и затвори); пренаписване на историята чрез образователната система и медиите; фалшифициране на автентични документи и артефакти, преправяне или изтриване на надписи на гробове, в църкви и манастири и т.н.). Подобни практики в една или друга форма съществуват и в наше време в съвременната македонска държавност. Причината за това е изборът на по-нататъшния път на развитие, който беше направен в началото на 90-те години на миналия век. За съжаление, политическият елит на новата държава предпочете да следва в неизменен вид югославския проект, изграден на антибългарска основа и дори в условията на независимост утвърждаването на македонската нация продължи без да бъде признато и прието историческото минало на населението на Вардарска Македония. Доколкото историята на населението на Северна Македония има общо с тази на съседните страни, проектът на пренаписване на историята (назад до Възраждането, Средновековието, дори и Античността) пряко засяга и по същество се опитва в една или друга степен да предефинира историческата, а оттам и съвременната национална идентичност на съседните народи и най-вече на българския – нещо, което българите естествено намират за абсолютно неприемливо.

В книгата „За официалния език на Република Северна Македония“ (София, Издателство на БАН, 2020 г.) българските учени отстояват единната национална научна позиция и виждане в българското езикознание, че „официалният език на Република Северна Македония по своя произход и структурно-типологични характеристики представлява югозападна писмено-регионална норма на българския език“.

В подкрепа на българската позиция в излязлата от печат през февруаари 2021 г. „Бяла книга за езиковия спор между България и Северна Македония“ са дадени конкретни примери от документи на МВР в Скопие, удостоверяващи преследването на българския книжовен език в наши дни и е разкрит масовият характер на репресиите при налагането на съвременните фалшификации, които се насаждат сред подрастващото поколение чрез актуалните в момента учебници. Дадени са и примери на унищожаване на български културно-исторически паметници. В авторския екип, ръководен от доцент д-р Спас Ташев от Българска академия на науките, участват Владо Тренески, Деян Танчовски и Илия Стояновски от Република Северна Македония, Ерлин Аго от Албания, Иван Николов от Сърбия, Методий Иванов и Румен Сребранов от България. В книгата се обръща особено внимание на появата на съвременния български книжовен език и на ролята на българските възрожденци, родени на територията на днешната Република Северна Македония. Д-р Спас Ташев, доцент по статистика и демография в Института за изследване на населението и човека при БАН посочва като най-голяма пропагандна лъжа против България пласираната в македонското общество информация, че нашата страна оспорва идентичността на езика на гражданите в Република Северна Македония. „Ние цитираме много документи, в които се признава правото им на език, но настояваме, зачитайки международните стандарти за правата на човека, Скопие да уважава самосъзнанието на лицата, които са съхранили своето българско чувство и тяхното право да наричат езика си български. Един език с две имена не е прецедент, казва доц. Ташев.

Историята не трябва да възпрепятства дипломацията, но и дипломацията няма право да забравя и заличава историята на своя народ. В този контекст българската позиция е пример как днес могат да се защитават интересите на нацията и нейната история.