Ivan pl. Zajc, Naprijed ti, Bugarine

ИВАН ЗАЙЦ – КОМПОЗИТОР, КОЙТО БЕШЕ ВЪЗЛЮБЕН ОТ БЪЛГАРИТЕ

Ivan pl. Zajc, 1907. gЕдва ли в Хърватия има някой, който да не е чувал за творческата дейност на Иван Зайц. Но малцина знаят за неговата голяма симпатия към българския народ, за композираните от него песни и военни маршове, запазени завинаги в българската музикална съкровищница. Освен на тесен кръг музиковеди – в България и в Хърватия, влиянието на Зайц във формирането на българската композиторска школа, значението на неговите композиции, заемали централно място в репертоара на българските хорове, остават непознати. Творби на Иван Зайц са открити из цялата страна – както в по-големи музикални центрове като Пловдив, Лом, Варна, Шумен, Кюстендил, София, така и в малки градове. Мелодиите на песните, написани по стихове на известни дейци от българското национално възраждане, стават толкова популярни и близки на народа, че са смятани за произведения с чисто български произход.

Ivan pl. Zajc, U boj

Широката популярност на хърватския композитор след Освобождението на България от турско робство (1878 г.) се дължи и на дейността на високо професионални музиканти като Георги Байданов, педагог и хоров диригент, Ангел Букурещлиев, композитор, хоров и оркестров диригент, Карел Махан, чешки композитор, музикален теоретик, фолклорист, който от 1891 г. е учител в България и др.

Ентузиазирани разпространители на композициите на Иван Зайц са и младите български музиканти, завършили образованието си в Загреб. В периода 1870 – 1908 г. хърватският композитор е и преподавател, и директор на консерваторията. Между загребските му възпитаници са Александър Кръстев, Стефан Вапорджиев (1899 – 1901 г.), през 1901 г. – Георги Горанов (поради болест не успява да завърши образованието си) и Милан Митов, през 1906 г. – Манол Иванов, Петър Казанджиев и Никола Атанасов, авторът на първата българска симфония. Ето какво казва за преподавателя си Александър Кръстев: „Зайц обичаше нашите хора и живо се интересуваше от тях, от нашите писатели и от нашите народни песни“.

В началото на ХХ век в разни песенни сбирки са публикувани военните маршове по музика на Иван Зайц. Най-много от тях – девет, са събрани и публикувани в двутомния сборник „По следите на една безсмъртна песен“, издаден през 1988 г. от д-р Николай Русев в Париж. По време на дългогодишната си изследователска дейност в областта на военната музика д-р Русев не само събира текстовете и нотите на всички бойни маршове на българската войска, но и написва бележки за историята на тяхното създаване, както и кратки биографични справки за авторите на музиката.

За да обясни връзката на Зайц с България, д-р Николай Русев търси помощта на хърватски музикални институции и преди всичко на известния музиковед д-р Хуберт Петан – задълбочен изследовател и познавач на творчеството на Зайц. При проучаване на личния архив на именития композитор д-р Русев и д-р Петан откриват оригиналната партитура на марша „Напред ти, Българино!“, създаден на 23 юни 1881 г. като опус 502. Върху нея Зайц е написал: „Напред“. Българска давория (родолюбива военна песен – б.а.) за мъжки хор. Посвещава се на българския народ – от композитора“. Авторът на текста (или на превода от хърватски) не е отбелязан, но е твърде вероятно да е дело на Петър Иванов – просветен деец, публицист, поет и преводач, роден през 1847 г. в Стара Загора. През 1870 г. той завършва семинарията в Белград, където получава и солидна музикална подготовка. След това се завръща в Стара Загора. Там работи като учител, участва в работата на читалището, организира църковен хор, ръководи местната Музикална дружина и поставя първите театрални представления в града.

Маршът „Напред ти, Българино!“ е отпечатен за първи път на циклостил през 1892 г. във Военното училище в София. Пловдивско певческо дружество, основано 1896 г., го приема за свой химн. През 1899 г. вече известната маршова песен публикува поручик Харизанов в своята „Нотна войнишка песнопойка“. Видният композитор, хоров и оркестров диригент Ангел Букурещлиев включва „Напред ти, Българино!“ в книжка 1 (януари 1902 г.) на редактирания от него „Музикален сборник“. Четвъртата публикация на марша е във вече посочения сборник на д-р Русев – „По следите на една безсмъртна песен“.

През 1894 г. Софийското музикално дружество, основано през 1893 г. (в други източници: първото музикално дружество в София), обявява конкурс за написване на българска песен. С тази своя инициатива организаторите търсят решение на проблема с „репертоара на българските хорове, в който през тези години преобладаващо място заемат чуждестранни музикални произведения“. От участвалите 13 композиции, първа награда получава песента на Иван Зайц „Майка“ („Майко клета“) – песен за глас и пиано, по текст на Иван Вазов. Софийското музикално дружество избира хърватския композитор за свой почетен член, но няма информация дали с него е осъществен пряк контакт.

Иван Зайц стриктно води свой творчески дневник, в който записва заглавията на всичките си творби. В него е включена песента „Робство“ (за мъжки хор) по текст на Любен Каравелов, публикувана през 1899 г. в „Нотна войнишка песнопойка“. В архива на композитора не е намерена оригиналната партитура, но в дневника му са открити още две творби по текст на Каравелов: 26 март 1894 г. – „Успаванка“ (приспивна песен), известна като „Спи, детенце мое“, солова песен с пиано, и на 4 април 1894 г. – „Зора“. Зайц познава творчеството и на други български поети, а стиховете на някои от тях превръща във вечни български песни. Освен за вече споменатата песен „Майка“, по текст на Иван Вазов, композиторът пише музика за стихотворението „Хаджи Димитър“ на Христо Ботев и така се ражда маршовата песен „Жив е той“, която д-р Николай Русев преписва от репертоарната тетрадка (1921/1922 г.) на бургаския хор „Орфей“. Най-вероятно композицията е включена в репертоара на хорà от тогавашния му диригент Петър Шагунов, възпитаник на Военното училище в София.

Маршовете „Бойна песен“ („Малка музикална библиотека“, кн. 3, 1941 или 1942 г.(?), редактор Петър Бояджиев – композитор и музикален педагог), „Ботев-Левски“, известна още като „Ах, свободо, как си драга“ (сп. „Музикален сборник“, кн. 4, април 1902 г., редактор Ангел Букурещлиев), „Ставай, веч не спи!“ (ръкописна партитура от 1908 г., собственост на Военното училище в София), и „Юнаци“ (сбирка „Военни песни“, издадена от военното училище през 1931 г.) не са открити нито в личния дневник на Зайц, нито в творческия му архив. Според д-р Хуберт Петан най-вероятно става дума за откъси от по-големи композиции, пригодени за маршове по български текстове, писани по онова време.

Години наред една от често изпълняваните маршови песни в България е „Напред, във бой“. Тя излиза през 1902 г. в съставения от Ангел Букурещлиев „Музикален сборник с военни маршове“ и е почти буквален превод на написаната през 1866 г. във Виена композиция „В бой!“ (текст на хърватския студент Франьо Маркович). По-късно Зайц я включва в операта „Никола Шубич Зрински“ (1874 г.), либрето Хуго Бадалич. Патриотичният заряд на творбата, посветена на епичната борба на хърватския бан Никола Зрински с турците при унгарския град Сегед (1566 г.), и особено на арията „Напред, във бой“, повдига духа на хърватския народ по време на борбите му за национално освобождение. Оказва се, че тя вдъхновява и българския народ…

Голяма е заслугата на Зайц и за развитието на хороватя песен в България. Няма хор, който да не е включил в репертоара си поне една негова композиция. Изпълнявани са и фрагменти от оперите му „Пан Твардовски“, „Никола Шубич Зрински“, както и от оперетата „Момчета, на борд!“.

В първите години след Освобождението на голяма популярност в България се радва хърватската родолюбива песен, днес хърватски химн, „Хубава наша Родино“. В периода 1905 – 1912 г. се пее и от кадетите във Военното училище в София. Записана е от полковник Герасим Попов (32. випуск на училището) като маршова песен „Драга наша бащинийо“, аранжирана за хор от Иван Зайц. Текстът превежда и приспособява отново учителят Петър Иванов от Стара Загора. Според д-р Хуберт Петан, малко преиначената музика на хърватския химн не е аранжимент на Зайц, но в българската музикална история песента остава свързана с неговото име. Този факт доказва голямата популярност на хърватския композитор в България и близката духовна връзка между хърватския и българския народ.

По случай 75-годишнината на Иван Зайц през 1907 г. в бр. 4 на „Музикален вестник“ е публикувана значима статия от коресподента на изданието в Загреб. Написан с неподправено възхищение и думи на благодарност, текстът е неоспоримо доказателство за неразривната връзка на „хърватския Верди“ с младите български музикални дейци и голямата популярност на неуморимия маестро в България. Кореспонденцията завършва със следните думи:

„С жизнени и мелодични звуци Зайц украси много български песни. Към тях добави свой нюанс, собствения си характер и душа, така близки до българския характер и душа. И беше не по-малко скъп и възлюбен от братята на хърватите – българите“.

За разлика от времето, в което са писани горните редове, след създаването на Кралството на сърбите, хърватите и словенците в края на 1918 г. по политически причини духовната връзка и братството между хървати и българи са унищожавани систематично. А в Социалистическата федеративна република Югославия – от 1945 до 1990 г., това се прави и особено старателно.

*    *    *

Най-известният и продуктивен хърватски композитор Иван Зайц с основание може да бъде наречен основоположник на хърватската музикална култура от средата на XIX до началото на ХХ век. Роден е на 3 август 1832 г. в град Риека. От ранно детство свири на цигулка и пиано, на 12-годишна възраст композира първата си музикална творба. След като завършва гимназия, през 1850 г. постъпва в прочутата консерватория в Милано, Италия, в класа на Лауро Роси. Още като студент получава награди за свои композиции, между които е операта „Ла Тиролезе“ („Тиролката“), отличена с първа награда и представена на сцената на консерваторията на 4 май 1855 г. Същата година Иван Зайц завършва образованието си и е поканен да остане в Милано като втори диригент на Миланската скала. Заради смъртта на родителите си обаче той се завръща в Риека и става диригент на градския оркестър.

След тежко боледуване, през 1862 г. Зайц заминава за Виена и там работи до 1870 г. В този период ярко се проявява неговият изключителен музикален талант. Пише опери, оперети и композиции върху хърватски текстове.

През 1870 г. е назначен за директор и главен диригент на Загребската опера (до 1889 г.) и за директор на Хърватския институт по музика (до 1908 г.). Избран е за първи диригент и директор на Хърватския народен театър в Загреб (1895 г.).

Иван Зайц е автор на около 1200 произведения, между които 20 опери, 30 оперети, музика за представления, оратории, меси, вокални композиции – 60 кантати и над 450 песни, включително хорови и църковни.