Katedrala sv. Luja u Plovdivu 2

КАТОЛИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ: ПЪРВИТЕ ЕПИСКОПИ НА СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ И КАТЕДРАЛАТА „СВЕТИ ЛУДВИГ“ В ПЛОВДИВ

През 1840 г. папа Григорий XVI изпраща в пловдивските енории мисионери от католическия орден на капуцините. На 21 март 1841 г. като префект на мисията в Пловдив пристига италианецът Андреа Канова. Две години по-късно (1843 г.) той е назначен за апостолически наместник на Софийско-Пловдивската епархия, а през 1847 г. е издигнат в епископски сан. По негово време са построени пловдивската катедрала „Свети Лудвиг” и църквите в околните католически села Балтаджи, Даваджово, Селджиково, Хамбарли, Калъчли и др. Открити са две училища: мъжко – „Свети Андрей“ (1863 г.) и девическо – „Свети Йосиф“ (1866 г.). През 1882 г. в Пловдив е основана и католическа болница.

Katedrala sv. Luja u Plovdivu 1

И следващите двама епископи оставят дълбока следа в историята на католическата църква в Пловдив и в България – Франческо Рейнауди (Франческо Доменико Рейнауди) и Роберт Менини (Роберт Антун Менини).

Управлението на Рейнауди, започнало през 1868 г., съвпада с най-драматичните събития в новата българска история. В бунтовната 1876 г. той се застъпва пред властите за въстаниците, а през Руско-турската война организира спешна медицинска помощ за ранените руси, българи, турци и гърци. За човеколюбивата му дейност по време на войната руският император Александър II го награждава с ордена „Св. Ана“. След Освобождението на България Европейската комисия по изработването на органически устав на автономната провинция Източна Румелия често търси мнението на епископ Франческо Рейнауди. Той е избиран три пъти и за почетен председател на Областното събрание на провинцията.

Katedrala sv. Luja u Plovdivu 5

Третият епископ Роберт Менини е роден през 1837 г. в Сплит. Завършва богословие в университета в Грац, а през 1863 г. е посветен в сан при Ордена на капуцините. От 1880 г. е помощник на епископ Рейнауди в Пловдив. Повишен е в сан архиепископ на Гангрийската архиепископия и след смъртта на Франческо Рейнауди през 1885 г. става Софийско-Пловдивски викарий. Работи без почивка и се ангажира с редица проекти: в София през 1889 г. е довършен строежът на католическата църква „Света Йосиф“; а през 1891 г. е открита Международна католическа болница „Княгиня Клементина“. В Пловдив през 1896 г. е построена нова сграда на католическата болница „Св. Йосиф“, която същата година е поверена на загребския клон на сестрите на милосърдието на „Св. Викентий от Пола“. Нова е и пловдивската църква „Света Богородица Лурдска“, която е осветена през 1903 г. Епископ Роберт Менини купува през 1910 г. парцели в София за строеж на сиропиталище и на католическото училище „Санта Мария“. Здравето му се влошава в края на 1915 г. и дни преди Великден 1916 г. заминава за София. Българският цар Фердинанд изпраща личния си лекар да прегледа епископ Менини. По съвет на лекаря Роберт Менини влиза на лечение в католическата болница „Княгиня Клементина“, където умира на 14 октомври 1916 г.

Katedrala sv. Luja u Plovdivu 6

Католическият храм „Свети Лудвиг” в Пловдив и катедралата „Свети Йосиф” в София са конкатедрали (съкатедрали) на Софийско-Пловдивската католическа епархия. Според преданието постройката е направена на мястото на стара католическа църква, за който се споменава в някои латиноезични извори. Патрон на пловдивската катедрала е френският крал Луи ІХ (1226-1270), канонизиран под името св. Лудвиг Френски.

Църквата „Свети Лудвиг” е изградена в периода 1858 – 1861 г. от брациговския майстор Иван Боянин по проект на италианския архитект Алфонсо от Рим. Строежа финансово подкрепя папа Пий IX. Първото оформление на сградата съчетава стила на римските ренесансови базилики и традициите на българската възрожденска архитектура. Катедралата е представлявала трикорабна базилика със седем олтара, дълга 44 метра, широка 21 и висока 15 метра. В корниза на главния кораб е поставен надпис на български език, изписан с латински букви: „Na Veliki Boga za slava na sv. Ludovika”. Църквата е осветена на 25 март 1861 г. от епископ Андреа Канова. Същата година в нея е поставен първият орган в България. Канова доставя и часовник, който е монтиран през 1866 г. По проект на архитект Мариано Пернигони през 1898 г. започва строителство на величествена кула-камбанария с изящна архитектура във флорентински стил. Тя е завършена през 1899 г., а петте камбани – дар от папа Лъв XIII, са изработени в германския град Бохум. Камбанарията става известна с името Кула Леонтиана.

На Велика събота, 14 април 1928 г., разрушителното Чирпанско земетресение нанася сериозни поражения на пловдивската катедрала – съборена е главната фасада и двете малки странични кули. При бедствието едва не загива папският нунций в България Анджело Джузепе Ронкали – бъдещият папа Йоан ХХІІІ.

Катедралата е ремонтирана през 1929 – 1930 г. по проект на архитект Камен Петков. Новата фасада е в стил барок и в духа на италианския класицизъм. Тя е завършена през 1931 г., но една година по-късно (1932 г.) стихиен пожар унищожава покрива, органа и дърворезбения таван на средния кораб. Рухват и някои стени. При възстановителните работи са запазени очертанията на сградата, а вътрешността ѝ е преустроена и изцяло изписана от художниците Кръстю Стаматов и Досю Мандов. Неокласическата фасада е подчертано представителна и украсена с изящни статуи, полуколони и декоративни орнаменти. Катедралата „Св. Лудвиг”, обновена в стил необарок и неокласицизъм, повторно е осветена на 8 май 1932 г. от архиепископ Анджело Ронкали.

В средата на храма са поставени надгробните плочи на епископите Андреа Канова (1806 – 1866), Франческо Рейнауди (1808 – 1893) и Роберт Манини (1837 – 1916). В дясната част на катедралата се намира и гробът на княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска, първата съпруга на българския княз Фердинанд I и майка на цар Борис ІІІ. Бащата на Мария Луиза – Роберто, е последният владетел на Пармското херцогство, а неин кръстник е самият папа Пий IX. Княгинята умира на 31 януари 1899 г. – навършила едва 29 години, ден след като ражда дъщеря си Надежда.

Мраморната фигура на Мария Луиза и саркофагът, осветяван през богато украсен витраж с гербовете на България и на Бурбоните, са дело на италианския скулптур Томазо Джентиле. Последните думи на княгинята към Фердинанд са изписани в основата на саркофага: „Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България.”

Днес катедралата е една от най-привлекателните сгради в града. В горната й част е поставен часовник в ярки цветове, а през 1991 г. е монтиран нов тръбен орган с 12 регистъра.

По време на посещението си в България през 2002 г. папа Йоан Павел II се среща с млади католици от цялата страна в катедралата „Свети Лудвиг”, а през 2007 г. епископ Георги Йовчев в нея освещава параклис на Блажения Павел Джиджов (1919 – 1952), мъченик за вярата и покровител на младежта в Софийско-Пловдивската епархия.

Тина Иванова