untitled

КОЛЬО ФИЧЕТО (НИКОЛА ФИЧЕВ) – „ТОЙ НЕ Е ЖИВЯЛ, ТОЙ Е СТРОИЛ”

Мост като се построи, трябва да се изпита – дали е здрав, да не се срути, като минат хора и коли по него, дали ще служи дълги години, за да свърза човеците. Когато минавали първите хора и коли по новопостроения мост на един легендарен български строител, архитект, инженер, ваятел и възрожденец в най-пълния смисъл на това понятие, майсторът зидар лягал под него, за да гарантира с живота си здравината на своето дело. Този майстор от ХIХ век е Кольо Фичето. За неговия живот и творчество е писано много, има много данни, но и много предания. Както при всеки гениален творец, историческите факти се преплитат с легендите. До ден-днешен обаче из цяла Северна България може да се види наследството, което ни е оставил този недостижим строител – над 4 големи моста, 12 църкви, джамии, ханове и къщи, обществени сгради, часовникови кули и чешми. Ето защо учените-изследователи казват за него: „Той не е живял, той е строил.”

nikola-ficev-najpoznatiji-most-u-lovecu

Майсторът зидар Кольо Фичето, когото наричали „уста”, идващо от арабското „устаз” – майстор, учител, професор, е родом от Дряново (макар че и относно родното му място има различни твърдения). Роден през 1800-ната година, когато е 3-годишен Никола остава без баща, а едва навършил 10, отива като чирак при тревненските майстори дюлгери, а на 17 години учи в западно българската строителна школа в град Корча. Кольо Фичето изучава занаята от едни най-големите български, италиански, румънски, гръцки, турски и албански майстори строители и така се запознава отблизо с европейската архитектура. Истински интелектуалец, той владеел три езика.

Уста Кольо Фичето не само познавал еврпоейската архитектура, но според една от историите, достигнала до нас, през 1866 г. той спасил един от символите на Париж – катедралата „Света Богородица”. Една от стените на легендарния храм се пропукала и катедралата започнала да се руши. Френските власти викали експерти от цял свят, но никой не успял да разбере какъв е проблемът. Отчаяни, французите обявили награда за специалиста, който спаси катедралата, и започнали да разпространяват новината. Така за проблема узнали и из русенските територии, чиито управител бил бивш френски възпитаник – Митхад паша, който поддържал своите добри отношения с Франция. Той вече познавал умението на майстор Кольо Фичето и го изпратил в Париж. Във френската столица българският майстор за няколко дни разбрал какъв е проблемът – дълбока подпочвена вода, която каптирал и извел в чешма на площада. Така Кольо Фичето спасил красивата катедрала и бързо се върнал в България, където по същото време, по поръчка на същия паша, талантливият майстор и отличен инженер строял Беленския мост над река Янтра.

nikola-ficev-veliko-trnovo-cathedrala

Според някои учени епизодът със спасяването на парижка „Св. Богородица” е легенда. Но разказът за построяването на Беленския мост, както и самият мост над Янтра, със сигурност не е легенда. Уникалният може да се види и днес. И днес може да се премине по него. Мидхад паша възложил строителството на този мост на Кольо Фичето, след като му се видели много високи сметките на прочут на времето си полски инженер, който казал, че строителството на такова съоръжение ще струва три милиона гроша. След като го извикалии да направи сметки за строежа на моста, Кольо Фичето първо направил модел на моста с 14 свода от восъчни свещи и две седмици правил изчисления край Янтра – газел из водите й, обикалял бреговете и накря обявил, че мостът ще му струва 700 000 гроша. Майсторът бил прочут със своята точност при архитектурните планове, проекти и макети на сгради. Сметките му били толкова добри, че с приключването на всеки строеж почти не е оставал неизползван материал. За да гарантира все пак, че ще се вмести в сумата и ще изпълни строежа в срок, Кольо Фичето си заложил главата. Построил той Беленския мост от издялан от местен варовик камък и хоросан. Мостът със своите размери – 276 метра дължина и 9,5 метра ширина бил немислим за времето си. В средата на моста се издига колона с мраморна плоча с арабски надпис. Носещите стълбове са украсени със скулптури: грифон, лъв, нимфа, лебед. Така мостът се превръща в уникално съчетание между архитектура и скулптура – първият мост, на който били сложени орнаменти, използвани дотогава само за украса на сгради. За моста до Бяла пише и австро-унгарският пътешественик Феликс Каниц, един от многото съвременици – французи, испанци, италианци, румънци, които се възхищавали от българския гений: „И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград”.

„Мостове градих, човек с човека да събират!“ казва за своето дело този велик и недостижим архитект, една от най-светлите фигури на Българското възраждане Първомайстор Кольо Фичето. Наред с мостовете му, паметници на българската възрожденска архитектура са и неговите къщи, най-известната от които е къщата с маймунката в град Велико Търново, построена през 1849 г. за търговеца Никола Коюв, и неговите църкви – въплащаващи дълбоката християнска вяра на един истински българин.
Поклон пред делото му!