Магията на българските народни носии (II)

Автор: Анита Комитска •

Носията на старите българи, решена в два основни тона – бял и черен (тъмносин, кафяв, тъмночервен), на пръв поглед е изключително семпла, но в тази съвършена простота на цветовете са изградени множеството съставни части на мъжката носия.

 

В представите и вярванията на старите българи мъжът имал първостепенно значение, защото Господ създал първо него, а сетне жената. На мъжа било отредено да е глава на семейството, да се грижи за прехраната, честта и достойнството на фамилията. По време на празници той кадял трапезата, произнасял благословията, колил жертвеното животно. Мъжът изпълнявал основната роля в някои обичаи: в нощта на Рождество Христово облечен в празнична премяна обхождал в коледарските дружини всички домове в селището, за да ги благослови; на Трифоновден обредно зарязвал лозята; на Кукеровден поставял причудливи маски на лицето си, за да прогони злите сили; на Тодоровден участвал в празничните надбягвания с коне; на Гергьовден извършвал древни ритуали за берекет на стадото, на Симеоновден обредно засявал нивите и др.

 

Магията на българските народни носии (I) >

 

Носията на старите българи, решена в два основни тона – бял и черен (тъмносин, кафяв, тъмночервен), на пръв поглед е изключително семпла, но в тази съвършена простота на цветовете са изградени множеството съставни части на мъжката носия. Според изследователите на традиционното облекло белодрешният тип мъжки костюм е по-стар и битувал до късно, началото на ХХ век, в Западните български предели, а в останалата част на страната споменът за него се пазел, като в обредния костюм по време на сватба мъжете намятали връхна бяла дреха. Другият тип мъжко облекло – чернодрешният костюм, се появил още от XVIII-то столетие в източната част на страната, за да измести белите одежди, свързвайки се с развитието на абаджийския и терзийския занаят и ориенталското влияние в мъжкия костюм. Това разделение е твърде условно, защото има периоди, когато битували заедно и двата типа, като лятно (бяло) и зимно (тъмно) облекло, а има и носии, в които горните дрехи са тъмни, а гащите бели.

Композиционно двата типа облекло се различават и в силуета на горните дрехи. Белодрешният костюм е издължен, с тесни прилепнали гащи с плитко дъно – „бечви” или „чешири”, и сравнително по-дълги, стигащи до коляното горни дрехи – „глухчета”, „долактанки” и „долами”. При чернодрешния мъжки костюм гащите – „потурите”, са широки, с дълбоко дъно и къси до кръста горни дрехи – „елеци”, „чепкени” и др. и силуетът на носията е по-валчест в долната си част.

Празничният традиционен мъжки костюм впечатлява с украсата си, която е деликатна и ненатрапчива. На белия фон на мъжките ризи по необикновено красив начин се откроява ярко червената шевица с извезани кръстове, свастики, стилизирани цветя и птици. Горните дрехи и гащи, със своите бели или тъмни тонове, са декорирани с червени, сини или черни гайтани, разположени в краищата, които придават завършеност. Широките червени пояси с допълнителна украса от шарени пискюли и пъстро тъканите колани върху тях се открояват на основния фон на горните дрехи. Многоцветието на чорапите, калците и подвеските в празничната носия придава цялост на костюма.

Традиционната прическа на българските мъже до твърде късно била ниско остриганата коса и оставеният дълъг кичур на върха на главата – „перчин” или „чомбас”, сплетен в плитка. Дългата коса била символ на благородство, достойнство и сила. Сплетената коса се носела или навита под шапката, или пусната по гърба. В издадения със спомоществувателството на хърватския епископ Йосиф Щросмайер през 1861 г. в Загреб сборник на Братя Миладинови „Български народни песни” перчинът се възпява като „рус и златен”. Според народната вяра, когато мъжът починел, отрязвали плитката му и я слагали до него в ковчега.

По време на работа на полето мъжете покривали глави с бели тъкани пешкири. Традицията повелявала винаги да носят кожен калпак. При младите мъже калпакът бил с остър връх, украсен с монетки и китки цветя. Сваляли го, когато влизали в черква, когато жалеели за починал родственик или в присъствието на по-възрастни хора. По-старите мъже носели калпак с плоско дъно. Мъжката шапка замествала своя собственик – когато мъжът бил на печалба и родителите му си харесали девойка за снаха, те я сгодявали за калпака му. На краката си българските мъже обували цървули от свинска кожа, кожени обувки или високи ботуши.