Rodna riječ 3

ОТ КНЯЗ МИСЛАВ ДО ВАШИНГТОН

 

Всичко в живота започва с малките неща. Така е и с нашето списание „Родна реч“. Неговият път към читателите започва преди 15 години от частни жилища и с малко на брой ентусиасти. Рашко Иванов, председател на Дружеството на българите в Хърватия, има идея още от създаването му през 1998 г. – да се издава вестник или списание, което да представя българите. За вестник са необходими много финансови и човешки ресурси. Изборът е – списание! Въпреки всички пречки, преди всичко липсата на помещение, средства и хора, първият брой на „Родна реч“ – орган на Националната общност на българите в Хърватия, излиза в края на 2003 г. От самото начало летвата е вдигната много високо – списанието е двуезично: на български и хърватски!

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ентусиазмът и енергията на Рашко Иванов са заразителни за екипа, който реализира идеята му. Да си припомним имената на неговите първи сътрудници: Ели Лазарова Сладич, главен редактор; Татяна Дункова, зам.-главен редактор; Рашко Иванов, Катица Брайкович, Стоян Стоянов, Мариана Биелич и Ана Васунг, членове на редакцията; Томислава Юрош, дизайн и графично оформление; Марио Сладич и Дубравко Полети, идейно решение на корицата. Списанието излиза с финасовата помощ на новосъздадения Съвет за националните малцинства към правителството на Република Хърватия.

Rodna riječ 11В обръщение към читателите Рашко Иванов определя основните задачи на „Родна реч“: „Да разкажем и поясним много факти, исторически събития, да отхвърлим несправедливи обвинения, да сведем до минимум стериотипите, трупани години наред и да ви запознаем с българския народ, с България, с тези, които са развивали и укрепвали българо-хърватските отношения през вековете.“

Във втория брой, излязъл в началото на 2004 г., е включена рубрика „Из живота на нашата общност“. От поместения текст става ясно колко трудности, страхове и неизвестност е имало пред редакцията на списанието. Ето какво пише председателят на общността Рашко Иванов: „След излизането на първия брой на нашето списание много се притеснявах да не се повтори 1942 година, когато заради войната първият брой на двуезичното списание „Загреб – София“ се оказва и последен. Но ние минахме Рубикон и струва ми се, че вече няма опасения за „Родна реч“. От реакциите на обикновените хора и на тези от институциите се вижда, че списанието е запълнило една голяма празнина и което е най-важното, че ще изиграе важна роля в консолидацията и запазването на българската общност в Република Хърватия. Засега съществува само един проблем, а той е финансирането. Сумата, която е одобрена за 2004 г. от страна на Съвет за националните малцинства, ще стигне тази година за два броя, а не за четири, както ние бяхме планирали.“ Но Рашко Иванов съобщава и една много добра новина: по решение на кметството на Загреб от 1 октомври 2004 г. на българската общност се предоставя помещение, което се намира на една от централните загребски улици – „Княз Мислав“ № 13. Така и редакцията вече има къде да се събира и да обсъжда своята работа. Казват, че числото 13 е фатално… Но времето ще покаже, че за нашето списание не е така. Напротив!

Rodna riječ 2

В изминалите 15 години се сменят членове на редакцията, графични решения, рубрики. През 2005 г. излизат три броя на списанието, от третия брой главен редактор е Мария Иванова. С ново графично оформление „Родна реч“ започва да излиза от 2006 г. Създават се и в броевете се редуват рубриките „Какво ново?“, „Да си припомним…“, „Българи, с които се гордеем“, „Представяме ви…“, „И това е България“, „Наш гост“, „Българско културно наследство“, „Преоткрийте красотата на България“, „Литературна гостоприемница“, „Лични връзки“, „Загребски възпитаници“ и други. От 2012 г. списанието излиза четири пъти годишно, а от четвъртия брой на 2013 г. главен редактор на „Родна реч“ е Диана Гласнова. Но основните цели на списанието, от началото и до днес, остават същите – позитивно утвърждаване на българската общност в Хърватия, на българо-хърватските отношения през вековете и днес, подпомагане на взаимното опознаване на нашите два народа, запазване на българските традиции, обичаи и език, запознаване на хърватското общество с историята и природните красоти на България. Всъщност има и една рубрика в списанието, която не се променя и не отсъства нито веднъж – от първия брой до днес. Това е „Нашата българска кухня“! За радост на всички любители на добрата храна и на нашите хърватски приятели, които от година на година стават все повече и повече.

Списание „Родна реч“ изпращаме в президентските институции, Парламентите, правителствата, министерствата на култура, Националните библиотеки, Академиите на науките и редица организации в Хърватия и България. Получат го изтъкнати културни, политически и обществени дейци. От година на година стават повече и похвалите, и признанията. Бяхме признати за най-добро списание между изданията на националните малцинства на град Загреб; предаването „Призма“ на Хърватската национална телевизия, което отразява дейността на малцинствата, излъчи специална емисия, посветена на нашето списание. През 2010 г. редакцията получи поздравления от кабинета на президента Георги Първанов. Голямо признание дойде и през океана – от 2016 г. „Родна реч“ е част от фонда на Библиотеката на американския Конгрес във Вашингтон. Бяха откупени всички излезли дотогава броеве, а с представители на библиотеката е договорено да изпращаме редовно и всеки нов брой. За редакцията е особена чест списанието на Националната общност на българите в Хърватия да бъде между онези над 160 милиона единици на около 470 езика, съхранявани във фактически националната библиотека на Съединените щати.

Трудни са първите стъпки на „Родна реч“. Но ентусиазмът, непрестанното желание за усъвършестване и усилията на всички сътрудници и членове на редакцията от 2003 г. до днес извеждат списанието на широкия път от загребската улица „Княз Мислав“ до Вашингтон.