Свети Наум

ОХРИДСКАТА КНИЖОВНА ШКОЛА – ЦЕНТЪР НА КНИЖОВНОСТ И ДУХОВНА ПРОСВЕТА В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Проф. дфн Вася Велинова
Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“

Sv. Kliment OhridskiМисията на създателите на славянската азбука и първоучители на славяните св.св. Кирил и Методий във Велика Моравия завършва с неуспех, защото е лишена от активната подкрепа на светската власт там. След като Светополк узурпира властта в държавата през 871 г., той се провъзгласява за крал и за разлика от своя предшественик, княз Ростислав, не поддържа идеята за въвеждане на славяноезично богослужение в моравските църкви. Гръцкияят епископ Теофилакт Охридски, биограф на св. Климент Охридски, пише, че Светополк е „човек варварин и не е познавал доброто“. Той е бил под влиянието на епископа на Нитра, Вихинг, който Теофилакт представя като човек „пиян от чистото вино на ереста“. Така и в светски, и в църковен план славянските духовници са били нежелани във Велика Моравия и когато през 885 г. умира архиепископ Методий, срещу тях започват гонения. „Ереста надигнала глава и започнала да се гаври с православното множество Методиеви ученици“. Следовниците на Кирил и Методий са принудени да напуснат своите църкви и манастири и да напуснат моравското княжество под заплахата от жестоки наказания.

В този момент България за тях се оказва единственото спасение. „А Христовите изповедници… закопнели за България, започнали да мислят за България и се надявали, че България ще им даде покой“. Тези думи на епископ Теофилакт дават точна представа за атмосферата в новопокръстената българска държава. Княз Борис-Михаил, с чиито усилия християнството е станало държавна религия през 863 г., си дава сметка за засилващото се гръцко духовно и политическо влияние в държавата му, тъй като в нейните църкви служат гръцки свещеници и на гръцки език. Ето защо той търси образовани книжовници, които да „преведат“ християнската религия на разбираем за неговия народ език. И ги намира в лицето на Кирило-Методиевите ученици. Те са посрещнати радушно в последните месеци на 886 г. в столицата Плиска. Тук донасят своите спасени глаголически ръкописи, които стават основа на Преславската редакция на богослужебните текстове.

Asemanijevo evanđelje 1Славянските книжовници, увенчани с ореола на спомена за своите велики учители, солунските братя, са настанени в домовете на знатни боляри и имат прекрасни условия за отдих след изтърпените премеждия, а след това – и за активен творчески книжовен труд. Скоро след пристигането им, Климент, като един от най-ерудираните и изявени членове на мисията, е изпратен от княз Борис в югозападните български земи. Той има специалната задача да организира там обучение на български младежи, за да ги подготви за монаси и духовници за нуждите на бъдещата българска църква, в която богослужението трябва да се извършва на български език.

За да си представим важността на подобна задача, е необходимо да си припомним няколко неща. Първото е, че християнството е религия, чието практикуване е свързано с четенето на откъси от свещени текстове и че тя съпровожда човека от люлката до гроба, присъствайки на най-важните и най-интимни моменти в живота на човека – кръщаването, венчавката, миропомазването на умиращия, тайнството на изповедта. Без да се разбира езикът на Свещеното Писание, Христовото учение би останало далече от новопокръстения народ, а служенето на гръцки език – би го отчуждило от изконната му българска идентичност. Второто обстоятелство е ситуацията в България и канонично-правното положение на новосъздадената българска църква, които не позволяват бързо да се въведе славяноезично богослужение, за което всъщност липсват подготвени кадри. Това са проблемите на княз Борис, когато възлага на Климент да подготви свои ученици, които да станат строители на българската църква. Затова, когато го изпраща в областта Кутмичевица, княз Борис дава във владение на Климент три болярски къщи, които той да използва за нуждите на учителската си дейност. Учителската институция в православното общество е била с особен статут. Учителите не винаги са посвещавани в духовни степени, но се ползват с голям авторитет заради ерудицията си и познаването на богословските проблеми. Основната им задача е да задоволяват нуждите от религиозни знания чрез частни и обществени беседи по катехитично-догматични въпроси. В много случаи те заемат и висок църковен сан – като Климент Охридски. Именно като учител той полага основите на Охридската книжовна школа.

Učenici Ćirila i Metoda 1Според един славянски извор, житие на св. Наум Охридски, Климент е изпратен от княз Борис в „илирийските и лихнидонски земи”, в Девол, на брега на езерото край град Охрид. Димитър Хоматиан, другият гръцки житиеписец на св. Климент съобщава лаконично: „Най-често (Климент – бел.авт.) пребивавал в илирийския град Лихнида, който е център на околните градове и който сега на езика на мизите се нарича Охрид, и в Кефалиния, преведено на български език Главиница, където е оставил и паметници.” При тези описания, заедно с други топоними и от други извори, е видно, че става дума за област, известна в административното устройство на българската държава като Деволски комитат. Именно в него централните градове са Девол, Охрид и Главиница (Кефалиния). Последният вероятно е бил на територията на Южна Албания, недалече от р. Бяница. Така приблизително се очертават границите на Климентовата учителска школа, заела почти изцяло югозападните български провинции в границите на Първото българско царство.

Климент започва активна учителска дейност, организира школа за ограмотяване, но и за богословска подготовка на своите ученици. Той вероятно се е занимавал и с книжовната си дейност, беседвал е с най-изявените си следовници и ги е въвеждал в детайлите на Христовото учение. В резултат на седемгодишния му упорит труд всяка област вече е разполагала със свои обучени хора. През 893 г. Климент е ръкоположен за „пръв епископ на български език“. Българската църква с богослужение на български език е била вече факт. Или както оценява събитието Димитър Хоматиан: „Така чрез собственото си усърдие превърнал варварския и див народ в свят народ, като извършил апостолско дело, и заради това бил удостоен с апостолска благодат”.

Crkva Sveti Kliment i Pantelejmon, Plaošnik 1Епископ Климент се отдава на активна и разностранна книжовна дейност в своята резиденция в Охрид. Там той организира и строежа на църквата „Св. Панталеймон“ на хълма Плаошник, която след смъртта му ще приеме и тленните му останки. Градът остава трайно свързан с паметта за св. Климент и когато става средище на Охридската архиепископия. Стенописни изображения на българския епископ могат да се открият в почти всички по-големи църкви в Охрид и околностите. Талантлив проповедник, ерудиран познавач на творенията на Отците на църквата, Климент Охридски е автор на десетки поучителни слова (хомилии и проповеди), на панегирици (похвални слова), посветени на християнски светци и на празници от църковния календар. Създава над двадесет църковно-поетически химнографски текста (служби за светци и празници). Негова заслуга е изграждането на литературните образи на двамата велики просветители св.св. Кирил и Методий. Климент пише Похвално слово за св. Кирил, Служба за св. Кирил, Канон за св. Методий, а вероятно е участвал и в съставянето на Пространните жития на двамата братя, тъй като добре е познавал техния живот. С право можем да твърдим, че църковният култ към славянските апостоли е създаден и утвърден в България, преди всичко от св. Климент Охридски. Той създава оригинални служби за седмичния богослужебен цикъл, съхранени в Октоиха, превежда Цветния триод, обемист църковен сборник с трипесенни канони за дните от Пасха до Петдесетница. Творбите му се преписват през вековете от руски и сръбски книжовници и така стават достояние на цялото православно славянство. Дейността му е продължена от неговия съратник Наум Охридски и от следващи поколения творци, сред които е и епископ Марко от Девол.

Блестящият риторичен стил на книжовника, умението му да създава емоционални и въздействащи ораторски творби му е спечелило съвсем заслужено прозвището „златен“. Климент поставя основите на българския книжовен и на българския литературно-художествен език. Той е първият автор, създал собствени неологизми в опита си ясно и разбираемо да предаде сложните абстрактни понятия, които се срещат в християнските догмати. Упешно изгражда терминологията на новата за времето си религия като превежда сложните гръцки думи и ги заменя с български, създава свои понятия (напр. трисветъл, трибезначален, златозарен, светозарен и пр.). Много от тези понятия остават за дълго в употреба в езика. Св. Климент Охридски, наравно със светите братя Кирил и Методий, има свой принос за превръщането на говоримия простонароден език в трети литургичен език в Европа. Книжовникът и създадените от него творби са органична част от българската и общославянската културно-историческа памет. А и след него в Охридската школа са  продължили да творят поколения книжовници и преписвачи, създали едни от най-ценните средновековни български ръкописи: Битолски Триод, Аргиров Триод, Григоровичев паримейник и много други.

Днес земите на някогашната Охридска книжовна школа са извън територията на България. Правят се различни опити делото на св. Климент да се припише на съвременни политически реалии. Но хубавото на историята е, че веднъж случила се, тя не може да бъде отречена. Премълчавана, изопачавана, тълкувана – да, но не и заличена. Няма как да пренебрегнем последиците от историческите събития, случили се преди векове. И тук е мястото отново да подчертаем, че без усилията на българските владетели княз Борис и цар Симеон, без таланта и всеотдайното дело на първия български епископ св. Климент Охридски и на цяла генерация старобългарски книжовници, подкрепяни от светската власт в тогавашна България, едва ли би разцъфтяла и оцеляла общославянската култура. Култура, замислена с цел да обединява, а не да разединява и Балканите, и славянските народи.