sipka3

ПО-НЕИЗВЕСТНИ ФАКТИ ЗА ИЗВЕСТНИЯ ТРЕТИ МАРТ 1878 ГОДИНА

Пътят до историческия Сан Стефано не е нито лек, нито кратък… Той се равнява на 175 900 дни робство, на 5784 месеца, на 482 години, на цели 5 века.

SIPKA

Този път започва от пожарищата на Чипровското въстание и трагичния край на Велчовата завера. Преминава през бавната река на времето, в която се вливат хиляди човешки съдби и стотици геройства. Засиява в историята на Паисий Хилендарски, за да угасне в черното бесило на най-светлия Апостол Васил Левски. Прекосява с хайдушки стъпки Балкана, за да се изкупи в Баташката черква и се извиси до оловносивото небе над връх Околчица.

Руско-турската война през 1877-1878 г. е дванадесетата война между двете империи и една от най-кратките войни в историята на войните. Трае само 245 дни, но нейната цел е велика: Освобождението на България. Тази цел вдъхновява всички – от руския редник до генерала, от българския опълченец до всеки полски, румънски и финландски боец.

Малко се говори, че в редовете на руската армия са служили като наборници хиляди поданици на Руската империя от различни националности – украинци, поляци, финландци, литовци. Младежите от варшавската губерния, например, са зачислявани предимно в Девета пехотна дивизия, участвала в превземането на турските укрепления в района на прохода Шипка и в обсадата на Плевен.

tcar-osvoboditel

Румъния участва в Руско-турската война като съюзник на Русия. Бойното си кръщение румънската армия получава в атаката за превземане на Плевен на 11 и 12 септември 1877 г. При с. Гривица геройски загиват над 2500 румънски воини, а в края на същата година е сформиран Западен румънски армейски корпус.

Лейбгвардейският финландски полк, с около 900 войници, се отличава в боевете при с. Горни Дъбник (12-24 октомври 1877 г.), както и при преминаването на Западния отряд на ген. Гурко през Стара планина в тежките зимни условия през декември 1877 г.

Двама чужденци, участници в Руско-турската война, са министри на Княжество България: генерал-лейтенант Казимир Ернрот, от шведски произход, е военен министър (1880-1881), министър-председател (1881) и министър на вътрешните работи (1881), а полковник Александър Редигер, от финландски произход, е военен министър през 1883 г.

Още в началото на войната броят на военните кореспонденти е над 100 души, акредитирани от около 500 вестника и списания от Русия, Англия, Франция, Германия, Швеция, Австрия, САЩ, Испания, Чехия, Италия и др. Към отряда на руските военни кореспонденти са зачислени и близо двадесет талантливи художници-баталисти, между които известните Василий Верешчагин и Николай Каразин.

Със започването на военните действия, редакцията на английския вестник „Дейли Нюз” изпраща осем души военни журналисти.

Koprivstiza-most 1

Освобождението на България винаги ще вълнува всеки един от нас и все повече ще ни боли, когато си задаваме въпроса: Как днес ценим и управляваме свободата си? За мен походът към нея – СВОБОДАТА, тръгва от един малък мост в Копривщица на 20 април 1876 г., за да преведе по каменния му свод българския народ от брега на робството към брега на свободата. А времето ще продължи да тече в бялата река под моста, ще отсява и помни най-важното, най-стойностното и най-истинското…