dsc_0057

РАЗГОВОР С АКАДЕМИК АНИЦА НАЗОР

Уважаема академик Назор, Българската академия на науките в своя информационен бюлетин „Булгаристика Булгарика“ отбеляза Вашия осемдесети рожден ден. Кажете, моля Ви, откога си сътрудничите с българските учени? И как оценявате това сътрудничество?

Благодарна съм на Българската академия, на всички учени и на по-младите колеги Маргарета Димитрова и Симеон Стефанов, които по повод моя осемдесети рожден ден представиха моя живот и труд. С българските учени си сътруднича от 1963 г., когато в Старославянския институт в Загреб се състоя среща на Международната комисия за църковно-славSlika 2янски речници. Тогава за срещата от София пристигна проф. Дора Мирчева. През есента на същата 1963 г. взех участие в Петия международен славистичен конгрес в София. Трогна ме вниманието на млад българин: по време на конгреса всеки от участниците носеше бадж с името и фамилията си. Сред навалицата в автобуса млад човек ми отстъпи място и каза: „Владимир Назор, писател, Хърватия.” Благодарение на организираната екскурзия успях да обиколя голяма част от прекрасната България.

В Старославянския институт в Загреб работите от 1962 г., а по-късно сте и дългогодишен директор на тази важна институция – до пенсионирането Ви през 2005 г. С какво Ви привлякоха глаголицата и старославянската литература и така дълго задържаха Вашата вярност – от доктората Ви (1965 г.) с тема „Сеньският ‘Трансит на св. Иероним’ от 1508 г.” до текста „Още глаголически Пазински фрагменти от началото на ХІV в.”, който бе публикуван в сп. „Слово” през 2010 г.?

По време на следването си бях асистент на проф. Йосип Хамм в катедрата за староцърковно-славянски език при Философския факултет в Загреб. По негова препоръка бях приета за асистент по староцърковно-славянски език във Философския факултет в гр. Задар – в катедрата на проф. Далибор Брозович, дългогодишния председател на Хърватско-българското дружество. Чаках няколко месеца да бъдат одобрени средства за гр. Задар. В същото време в Старославянския институт в Загреб започнаха подготвителните работи за Речника на църковно-славянския език, хърватска редакция под ръководството на проф. Йосип Хамм и проф. Вйекослав Штефанич. В института имах възможност да видя фотокопия на много хърватски глаголически ръкописи, факсимилни издания на писмени глаголически паметници, специализирана литература за глаголицата. Това ме заплени. Проф. Штефанич ми каза, че вратите на института винаги са отворени за мен. В Задар проф. Брозович ми предостави възможността да водя лекции и семинари по църковно-славянски. Изнендващо, студентите обичаха моя предмет. Но по онова време Задар беше транспортно изолиран. Във факултета никой системно не се занимаваше със староцърковно-славянски език, докато в Старославянския институт всичко беше строго специализирано. По тази причина през 1962 година се върнах в института. За това, което постигнах, съм много задължена на Старославянския институт и преди всичко на Вйекослав Штефанич, водещ в изследванията на глаголицата и един от основателите на института. Вйекослав Штефанич беше приятел с Иван Дуйчев, който няколко пъти посети Старославянския институт, заедно със свои млади сътрудници.

Известно е, че съществуват два варианта на глаголицата – ъгловата (хърватска) и обла (българска). Вие, госпожо Назор, сте получили признание (в Хърватия и по света) като един от най-значимите изследователи на хърватската глаголица и особено на книгопечатането на глаголица. Огромен е вашият принос в съставянето и издаването на старопечатни книги и ръкописи на глаголица, които хвърлят светлина не само върху историята на хърватската култура, те осветляват и Кирило-Методиевото наследство и неговата роля в славянските култури. Кои са най-ценните ръкописи на глаголица, издадени досега?

Между най-ценните издания, в излизането на които съм участвала, са две основни богослужебни книги на глаголица: Католическият требник (мисал) на Хървойе Вукчич Хърватинич от началото на 15 век и пленарния (пълния) Втори новлянски молитвеник (бревияр) от 1495 година. Хървойевият требник е един от най-красивите глаголически ръкописи – украсен е с 96 миниатюри, четири илюстрирани инициали, около 380 големи и множество малки инициали. Изданието излезе в две книги: цветно факсимиле, точно копие на оригинала и критично издание на текста на латиница, което подготвих с колежките Мария Пантелич и Бисерка Грабар, под редакцията на Вйекослав Штефанич.

Бревиарите (часословите) са богослужебни книги в католическата църква, които съдържат богослужебни последования по римския обичай. По тях духовници и монаси, често и заедно, молят в определени часове през нощта и през деня. Пленарните (пълните) бревиари, какъвто е Вторият новлянски, съдържат между останалите текстове библейски четения на старозаветни книги (напр. пълен Псалтир) и литургийски календар за празниците на някои от светците и мъчениците в цялата богослужебна година, „изключително значим корпус на хърватската мартирологична и агиографската проза, който в досегашните изследвания само е докоснат” (Иванка Петрович).

Публикувах заедно с д-р Мария Пантелич факсимиле на ръкописа с изчерпателно описание и детайлен библиографски преглед и със списък на библейски и поучителни четива. Самостоятелно подготвих няколко важни издания, отпечатени на глаголица в гр. Сень (в периода 1494-1508 г.) и в гр. Риека (от 1530 до 1531 г. в печатницата на Шимун Кожичич), от които са запазени изключително редки оригинални екземпляри. Няколко оригинални екземпляра, отпечатани в Риека, са открили в италиански библиотеки българските колеги Аксиния Джурова и Красимир Станчев.

От самото начало се включвате в работата по един голям проект – съставяне на Речник на църковно-славянския език, хърватска редакция. Коя е основата на този речник и какво е неговото значение за хърватската лексикография?

Основа са глаголически ръкописи (старопечатни книги), писани или отпечатени на църковно-славянски език. На първо място това са библейски и литургически текстове, както и части от глаголически сборници. Речникът на църковно-славянския език в хърватска редакция се изработва на основата на шейсетина глаголически извора и се вписва в съвместен проект с останалите редакции. Инициативата за този речник се появява на ІV Международен славистичен конгрес в Москва през 1958 г. Това е първият речник (още не е завършен) на църковно-славянския език, който е бил книжовен (литургичен) език. Включва се в основните произведения на хърватската лексикография, и не само на нея.

Вашата изключителна активност в популяризирането на хърватското глаголическо наследство довежда и до нещо много важно – хърватската глаголица не е забравена! Нещо повече – днес много деца проучват глаголицата с интерес и участват в работата на малки глаголически академии. Познати и много търсени са хърватските сувенири с букви от глаголицата. Има ли още възможности за популяризиране на хърватското глаголическо наследство?

Има. Да продължим например онова, което започнахме: да публикуваме на латиница отделни глаголически библейски и литературни текстове, така както се четат, да ги допълним с факсимиле на оригиналния глаголически текст, съпроводени с кратък увод. Досега сме издали в отделни книжки „Отче наш” от всички глаголически требници (мисали) – фондация „Еразмус”, „Песен на песните” от два глаголически бревиара. Подготвена е „Легенда за Мария Магдалена” от един глаголически сборник. Споменатите издания са красиво оформени от Вера Райзер и са добре приети. А някои вече са изчерпани. По този достъпен и популярен начин днешните читатели се запознават със старата писменост, старите текстове и църковно-славянския език, на който са преведени хърватски глаголически библейски и литургически текстове, както и с отделни допълнения в сборниците. „Еразмус” започна с издаването на редица сувенири от хърватското културно наследство (под формата на папка с картички и мотиви от глаголическото наследство). Излязоха и книгите „Шимун Кожичич Беня и неговата печатница в Риека (1530/1531)”,  „Евангелистите в Хървоевия мисал” и „Ръчно писана хърватска глаголица”. Това е изискан начин за представяне на хърватското глаголическо наследство, което трябва да продължи.

Уважаема госпожо академик, България чества деня на светите братя Кирил и Методий, 24 май, като ден на българската просвета и култура и славянската писменост. Моля Ви, кажете в края на нашия разговор на читателите на списание „Родна реч” каква е, според Вас, ролята на българската глаголица и на старобългарската литература за развитието на славянската писменост и култура?

Светите братя Кирил и Методий са първите велики славянски учители. Те систематично създават славянска писменост, литературен език и литература, както и славянско богослужение, за което са подготвили списък на необходимите наръчници. В Хърватия писмеността много по-късно получава името глаголица – по глагола „глаголяти” (да говоря), който често се появява в текстовете на Евангелието. Първоначалната форма на тази писменост е известна като „кръгла” или българска глаголица, защото кръгчето е един от нейните характерни елементи. Езикът в науката е известен под наименованието „старобългарски” и по-често като „староцърковно-славянски” (старославянски), защото е своеобразен общ славянски литературен език. След смъртта на Методий през 885 г., във Великоморавия богослужението на славянски език е забранено, а неговите ученици са изгонени. Най-добрите от тях пристигат в България и там под защитата на княз Борис и цар Симеон продължават да се грижат за Кирило-Методиевата традиция. При управлението на цар Симеон, а и по-късно (през Х и ХІ в.) се стига до разцвет на старобългарската литература. От България културното наследство на светите братя се разпространява – наистина предимно на кирилица и по-малко на глаголица – в съседните балкански земи (Сърбия и Дукля), както и на север в Русия. Заради онова, което Кирил и Методий са направили, Вйекослав Штефанич, задълбочен изследовател на тяхното дело в Хърватия, ги смята за „истински герои и революционери“.