Prisjetimo se 1

СОФИЯ – 140 ГОДИНИ СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ

 

 

Sofia statue

„Расте, но не старее“ – това е девизът на София и той най-точно отразява развитието на града от избирането му за столица на Княжество България на 3 април 1879 г. до днес. Градът е разположен в централната част на Западна България, в Софийската котловина, и е заобиколен от планини: Витоша – на юг, Люлин – на запад и Стара планина – на север.

Архивите показват, че през 1879 г. София е имала 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. През април 2019 г. председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски обявява, че по данни на НСИ през 2018 г. населението на столицата на Република България е 1 328 120 души с тенденция към непрекъснато увеличаване. В тази бройка не са включени ежедневно идващите на работа в града.

София има богато историческо наследство – управлявана е от цезари, василевси, канове, султани и царе. Нейното местоположение – на римския път Via Militaris, който и днес е една от най-важните връзки Запад-Изток, повишава значимостта на Сердика (Сердонополис – град на сердите) в римската провинция Тракия. През 106 г. император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) му дава права на „муниципия“, с което Сердика получава автономно управление и градска уредба. В чест на императора градът е преименуван в Улпия Сердика – „най-блестящия град на сердите“.

Един от най-титулуваните римски императори Константин I Велики (306 – 337 г.) превръща града в своя почти постоянна резиденция. Негови са думите: „Сердика е моят Рим“. По негово време се провежда Никейският (325 г.) църковен събор, на който са приети 20 канонични правила, а по времето, когато вече са на власт синовете му, тук се провежда Сердикийският или Сардакийски (343 – 344 г.) църковен събор. Сгради –или останки от тях, в които са провеждани някои заседания, са запазени и до днес – старият храм на базиликата „Св. София“, Ротондата „Св. Георги“ и др.

Prisjetimo se 2

За първи път Сердика е включена в територията на България през 809 г., когато на чело на Първата българска държава е Крум Страшний (802/3 – 814 г.). Окончателното присъединяване на Сердика става при управлението на неговия син кан Омуртаг (814 – 831 г.). По това време се променя етническият състав на населението и името на града – от Сердика на Средец. Управлява се от севастократор – втората титла по значимост след царската. Известни са севастократорите Александър, Калоян и Петър.

Средец придобива типичен средновековен вид в периода 1194 – 1382 г. Развиват се занаятите и търговията. Към XIII век се формира Софийската (Мала) Света гора, която е значим духовен център за православието и се състои от няколко манастира около града. През 1376 г., в документ от град Дубровник, за пръви път се среща сегашното име София, което се налага окончателно през XV век.

Prisjetimo se 5

През 1382 г. след тримесечна обсада София пада под османска власт. Градът е освободен от руския генерал Йосиф Владимирович Гурко на 4 януари 1878 г., а на 3 април 1879 г. по предложение на българския историк, филолог и държавник Марин Дринов Учредителното народно събрание избира София за столица на Княжество България. Още същата година е изготвен първият градоустройствен план, който в голяма степен оформя днешния център на града. Следващите 50 години (до 1939 г.) са най-успешните години в развитието на младата столица. За нейното изграждане са привлечени едни от най-видните архитекти и строители – виенският архитект Константин Йованович проектира сградата на Народното събрание; чехът Вацлав (Адолф) Колар е автор на проектите за Министерство на войната, хотел „България“, Военния клуб и др., а швейцарецът Херман Майер – на сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка, мавзолея на княз Александър Батенберг, читалище „Славянска беседа“. Австриецът Фридрих Гюнангер проектира Духовната академия и участва в преустройството на Княжеския дворец. Архитект Йордан Миланов, завършил архитектура във Виена, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския университет и ръководи строителството му. Така българската столица се превръща в истински европейски град, забележителен със своите прекрасни сгради и паркове. За голямо съжаление, през Втората световна война София е жестоко бомбардирана от британските и американските военновъздушни сили. Разрушени са много забележителности, между които Градската библиотека (изгарят 40 000 тома книги), църквата от XI век „Свети Спас“, Народният театър, католическата катедрала „Свети Йосиф“, редица други важни обществени и над 12 500 жилищни сгради.

През 1945 г. е приет нов градоустройствен план на столицата, която по време на социалистическия режим – до 1989/1990 г., променя своя облик и значително се разширява. В нея са включени някои околни села, а главно внимание се обръща на промишлеността, индустрализацията и жилищното строителство. След падането на режима на Тодор Живков следва нов подем в строителството, включващ предимно построяването на модерни сгради.

София е изключително богат на история и култура град, а между големите забележителности на столицата са:

Prisjetimo se 6

– ротондата „Свети Георги“, която се намира между сградите на президентството и хотел „Шератон“. Тя датира от началото на IV век, когато в Сердика често пребивава император Константин Велики.

– църквата „Света София“ – построена също през IV век върху основите на няколко по-стари църкви, разрушени от набези на готи и хуни. Някои историци смятат, че това е най-старият действащ храм в Европа.

Prisjetimo se 3

– храм-паметникът „Св. Александър Невски“, който е една от най-големите източноправославни църкви в света, построен през 1912 г. в чест на загиналите в Руско-турската война войници.

– Боянската църква (края на Х век), разширена по време на Второто българско царство от севастократор Калоян (1259 г.) – културен символ на България, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

В самия център на София, близо един до друг, се намират четири храма на различни религии – софийската джамия „Баня Баши“, изградена по проект на прочутия османски архитект Синан; вдясно срещу нея е православната църква „Св. Неделя“ (1863 г.); наблизо е католическата катедрала „Св. Йосиф“ (1875/8 г.); а недалече е разположена и най-голямата синагога на Балканския полустров, построена през 1909 г.

Prisjetimo se 9

В София има над 10 театъра – най-известен е Народният театър „Иван Вазов“. Построен е през 1906 г. по проект на виенските архитекти Хелмер и Фелнер – по техен проект е построен и Загребският народен театър. Театър „Сълза и смях“ е приемник на името на най-старата българска театрална трупа през 1892 г., а между най-посещаваните са представленията на Сатиричния театър. Не може да не се споменат Националната опера и балет и единственият на Балканите оперетен театър „Стефан Македонски“.

Столицата е богата на музеи – тук са Националният природонаучен музей при БАН, основан през 1889 г., Националният исторически музей, Археологическият музей, Националният военноисторически музей, Националният етнографски музей, Музеят за християнско изкуство в катедралата „Св. Александър Невски“; Националната галерия за чуждестранно изкуство, Националната художествена галерия и много други.

Най-големият парк в София е Борисовата градина, известен в близкото минало като Парк на свободата. Тук се намират няколко малки езера, детски площадки, паметници, националният стадион „Васил Левски“.  Най-старата градина е Градската градина, основана през 1872 г. Над София извисява снага планината Витоша, която е обявена за Национален парк 1934 г.

Колкото и да ви разказваме за София, драги читатели, нещо ще пропуснем. Затова нашата препоръка е да посетите столицата на България. Сигурни сме, че в нея ще намерите нещо, което да ви очарова. Гpaдът e пpиятeн зa paзxoдĸи, имa млaдeжĸo, ĸocмoпoлитнo нacтpoeниe, cъчeтaнo c бoгaтo yĸpaceни цъpĸви, многобройни паметници на културата, пaзapи нa oтĸpитo, привлекателни големи и малки ресторанти с богато българско национално меню.