zname

ТРЕТИ МАРТ – ДЕН НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

140 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

KORICE LIJEVO DOLJE- 3

На 3 март празнуваме Деня на Освобождението на България от османско владичество, което трае 482 години. Интригите, егоистичните амбиции, продажността и упадъкът на болярството водят до упадък и разпокъсване на Второто българско царство на три „държавици“ – Търновско царство (Иван Шишман), Видинско царство (Иван Срацимир) и Добруджанско княжество (Добротица). И до най-голямата и дълготрайна трагедия на българския народ.

Българското Възраждане завършва с три събития, които предизвикват радост, гняв и отново радост:

подписването на Санстефанския договор, който поне на хартия създава българска държава, отговаряща до голяма степен на етническите граници на България, очертани на Цариградската конференция (1876 г.);

подписването на Берлинският договор (1878 г.), който орязва голяма част от включените в новородената българска държава територии, населявани с българи,

Съединението (1885 г.), при което част от загубените територии влизат (отново) в границите на Княжество България.

На 3 март 1878 г. е подписан прелиминарният (предварителния) Санстефански мирен договор. Самата победителка Русия обявява, че ще бъде преразгледан, т.е.ясно е, че не е окончателен. И както българите изпитват на собствения си гръб – той „трае колкото снега на Шипка“– до 13 юли 1878 г., когато се сключва Берлинският договор. Договорът, който от правна гледна точка фиксира резултатите на войната 1877-1878 г.

800px-Sanstefanska_Bulgaria

Факт е, че Санстефанският договор е временно руско-турско споразумение, в чието постигане не участват нито Великите сили, нито българите. Българското княжество, начертано на картата в Сан Стефано, не отговаря напълно на териториалния обхват на Българската екзархия (екзархийския диоцез), признат при учредяването й със султански екзархийски ферман през 1870 г. Освен това, според Санстефанския договор Русия отстъпва на Румъния и Сърбия съответно Северна Добруджа и Нишка област, които са определени за неразделна част от българските територии и в чл. 10 на споменатия учредителен султански ферман, и от Великите сили на Цариградската конференция през 1876 г.

Трети март подсъзнателно свързваме с началото на съвременна България. Но не решенията, взети в Сан Стефано, формират българския национален идеал. Българският национален идеал формират възрожденските ни дейци и поколения българи, които в негово име са дали живота си в бунтове, въстания и войни. Освобождението не е еднократен акт, а процес, който продължава десетилетия – казва в един анализ по повод 3 март политологът доц. Момчил Дойчев. Не може да не се съглася с него – след 1878 г. българите вдигат две въстания – Кресненско-Разложко и Илинденско-преображенско, и участват в пет войни за национално обединение: Сръбско-българската война (1885 г.), Балканската война (1912 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война (1915-1918 г.) и Втората световна война (1939-1945 г.)

От 1 януари 2007 г. България е член на Европейския съюз. Кое е точното определение за днешния български национален идеал? По-различен ли е от този „за чиста и свята република“, който ни завеща Апостола на свободата Васил Левски? И какъв е националният характер на идеала – сега и в бъдеще?

Денят на Освобождението на България от османско владичество нека бъде повод да си пожелаем Европейският съюз да бъде средството, чрез което ще постигнем съвременния български национален идеал – изграждане на модерна, просперираща и демократична държава.