zname

ТРЕТИ МАРТ – НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

На 3 март 1878 г.е подписан Санстефанският прелиминарен (предварителен) мирен договор. С него окончателно се слага край на османското иго в България. Териториите на освободена страна са съгласувани с големия обхват на Българската екзархия и са определени според етническия състав на населението.

трети март (1)(1)

Датата на националния ни празник 3 март е символ не само на освободена, но и на обединена България. Символ на една непокорена, силна нация с голям потенциал, която може да играе значителна роля в европейската политика. Но щастието на българите трае кратко. Великите сили, начело с Великобритания и Австро-Унгария, настояват за налагане на промени в почти всички клаузи на договора.

800px-Sanstefanska_Bulgaria

Само четири месеца по-късно, през юли 1878 г., е подписан Берлинският договор. С него България е разкъсана, а голяма част от нейната територия е раздадена на съседните държави. Стотици хиляди българи попадат отново под иго. Берлинският договор става основа не само за международното положение на Балканите през следващите десетилетия, а и източник на три кървави войни, на политически игри и човешки проблеми на полуострова до днес. В нашата история датата Трети март се превръща в символ на онова, което е България е могла да бъде.

Какъв ден е 3 март за нас българите, които живеем извън България? Това е ден, в който преди всичко си спомняме за нашите близки, за годините на нашето детство и младост в Родината. Но и ден на равносметка – как сме представили България в държавата, в която живеем. Зная, че има хора, които ни осъждат затова, че сме напуснали бащиното си огнище и смятат, че нашата носталгия е фалшива. И смятат, че е трябвало, ако Родината ни е мила, да останем и да и работим за нейното благо. Българските емигранти по света не са явление от вчера или днес. България са напускали градинари, студенти, интелектуалци. Всеки е имал своя, дълбоко лична, интимна причина. Много от тях са помагали финансово на своите близки в България, изпращали са пари за изграждане на църкви и училища. Но те не са плащали с тези пари някаква своя вина. Нито са доказвали своето родолюбие.

Днес много български емигранти дават всичко от себе си, за да представят достойно своя народ, в страната, в която живеят. Превръщат се в „дипломати без дипломатически паспорти“, в естествен мост на приятелство между тази страна и България. И вярват, че българската държава няма да бъде мащеха за българите извън нея. Защото в днешния глобализиран свят, български национален интерес е да се поддържа и засилва духовната връзка с българските общности по света – те са своеобразен икономически и демографски резерв на българската нация.