Untitled

160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР БАТЕНБЕРГ

БЪЛГАРИЙО, ПАЗИ ЖИВА ПАМЕТТА НА АЛЕКСАНДЪР І БЪЛГАРСКИ!

Battenberg, mausoleum 1

В центъра на София, на една от най-шумните и забързани улици – булевард „Левски”, се намира тихо и спокойно късче земя, на което си дават среща отминалата история и вечността. На тази свещена педя земя, която пази паметта и величието на най-светло изписаните страници в българската история, е изграден мавзолеят на Княз Александър І Батенберг. Тук той е погребан за вечни времена, за да ни напомня за едни от най-величествените страници от нашата история: Съединението на България и Сръбско-българската война от 1885 г. Страници, които са ДЕЛО само на българите и техния княз.

Влизайки в двора на това свещено място, забравяш всичко. Ушите ти не чуват пронизващите клаксони на колите, сирените и алармите. Очите не виждат забързания ежедневен ритъм и човешки поток, преминаващ покрай оградата. Единственото, което тук може да те извади от хармонията в душата ти, е натрапчивият шум от твоите стъпки. Присядаш на пейката, за да се върнеш назад в историята, която вече е толкова тиха и свята. Твоето най-съкровено желание е да я възстановиш в паметта си – разноцветна и тържествуваща! Такава, каквато е била…

Battenberg, mausoleum 3

„Ако умра, нека бъда принесен в милата България; в тая България, за благото на която посветих най-скъпите години на живота си и пожертвувах и най-скъпото от живота си – честта си…” Това е предсмъртното желание на първия български княз, Александър І Батенберг, известен и като Александър І Български. След пет века робство той заема престола на една позабравена и изтрита от световната карта държава с най-старата държавност в Европа. Събитията за България следват с лавинообразна бързина: Съединение, Сръбско-българска война… Не бързаме, нали? А и няма за къде! Ще почнем от началото…

Преди 160 години, на 5 април 1857 г., във Верона, в семейството на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат и полската графиня Юлия фон Хауке, се ражда син Александър. Бъдещият български княз получава военно образование и служи като младши лейтенант. Руският император Александър ІІ му разрешава да постъпи в руската армия и това предопределя бъдещата му връзка с България и с българския народ, на които ще посвети голяма част от краткия си живот. Когато стъпва за първи път на българска земя, Батенберг е едва двайсетгодишен. Той участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) в състава на Лейбгвардейския Улански полк, който води тежките и решителни битки с турците при Шипка, Казанлък, Стара и Нова Загора. За проявена храброст в акцията по прекъсване на жп линията около Кояджик е награден с Георгиевски кръст за храброст.

Само една година по-късно – на 17 април 1879 г., Първото Велико народно събрание на България го избира за свой княз с пълно мнозинство. Едва 22-годишен, Батенберг става първият български монарх след Освобождението, под името княз Александър I. Участието във войната и одобрението на руския император натежават като доводи пред другите двама претенденти за българския трон – принц Валдемар Датски и принц Хенрих Ройс.

На 24 юни 1879 г., точно в 11 часа и 30 минути, новоизбраният владетел стъпва на българска земя на пристанището във Варна, полага клетва пред Великото народно събрание в Търново на 26 юни и поема управлението на България в свои ръце.

Княз Александър Батенберг работи всеотдайно за икономическия, духовния и културния просперитет на страната. От неговата канцелария с непосредственото му участие са приети нормативни актове и закони, които подготвят модерното развитие на Княжеството. Само за 5-годишния период от неговото управление (1880-1885 г.) е създадена Сметна палата и е приет закон за нейното управление, приети са Устав и Закон за Българската народна банка, Закон за развитие на родната промишленост, Правилник за устройството на съдилищата в България, Закон за съставяне на учебен съвет при Министерството на просвещението, Закон за чиновниците, създават се акционерни строителни дружества и др.

Но най-яркият и важен акт от неговото управление се осъществява на 6 септември 1885 г. – СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ. С риск да си навлече омразата на Русия и Великите сили и да бъде детрониран, князът българофил застава твърдо зад народните въжделения и стремления за обединена България.

Последвалата Сръбско-българска война потвърждава вярата му, че българският народ е готов да даде всичките си сили, за да защити освободеното си Отечество. На 14 ноември 1885 г. Сърбия внезапно напада България. Крал Милан Обренович е сигурен, че войната ще бъде разходка до София, и обещава на своите генерали, че след 6 дни ще пият „бела кафа“ в центъра на българската столица. По това време младата българска армия е струпана на границата с Турция, очаквайки нейна реакция на Съединението. Оказва се обаче, че съществуването на силна България е заплаха за сръбските интереси. Митът за славянското единство преживява поредния, но не и последния си крах.

Победата на българите в тази кратка война, наричана „войната на капитаните срещу генералите“ – най-висшият чин в българската армия тогава е бил капитан, е предпоставка за международното признаване на Съединението. По време на военните действия самият княз Батенберг е на фронта – там, където са войниците му, които само за 14 дни обръщат в бяг сръбските генерали. И когато българската армия се подготвя да атакува Ниш, на 28 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Рудолф Кевенхюлер (Rudolf von Khevenhüller), пристига в Главната квартира в Пирот. Той заплашва българския княз с намесата на австро-унгарските войски и с евентуална руска намеса в конфликта, ако българите продължат настъплението си. Така Сърбия е спасена от унизителен погром. На 9 декември в Пирот е подписано примирие, а на 26 декември Александър I Батенберг е посрещнат като победител в София.

Докато европейските политици са против българските интереси и очакват бърз и пълен разгром на България в Сръбско-българската война, от първия до последния ден на конфликта към съдбата на българите е съпричастен един народ – хърватският. Като доброволци в българската армия се записват дори и известни хърватски интелектуалци като професор Стьепан Юринич и журналиста Крунослав Херуц. В Загреб и други хърватски градове се провеждат митинги в подкрепа на България, събират се помощи за българските войници, организират се мисии на Червения кръст.

Влошаването на отношенията между българския княз и руския император Александър III, започнало след Съединението на Княжество и Източна Румелия, дава повод за яростни нападки срещу Батенберг от страна на проруските политически групи в България. На 9 август 1886 г. група проруски офицери извършват преврат и свалят княза от престола. Под силния натиск на Русия и преди всичко, за да запази целостта и сигурността на България, той абдикира. На 26 август българският народ се прощава със своя княз. В Манифеста към българския народ, издаден същия ден от Батенберг, четем: „… обявявам на нашия любезен народ, че се отказваме от българския престол, като желаем да покажем пред всички, доколко са нам скъпи и мили интересите на нашето Отечество и как за неговото благо и независимост ние сме готови да пожертваме всичко, даже и това, което е нам по-скъпо от живота ни…”

След като напуска България, Батенберг създава семейство в Австрия, а двете му деца носят български имена – Крум-Асен и Вера-Цветана.

Княз Александър І умира от перитонит на 23 октомври 1893 г., навършил само 36 години.

„Ако умра, нека бъда принесен в милата България…”

Сянка на птица ме вади от унеса… Ставам и тръгвам към Мавзолея. В главата ми низ от въпроси: Колко голяма е тази княжеска любов към българския народ, за да има силата, въпреки принудата, с просълзени очи да изрече: „Боже, пази България!”. Колко истинска и страстна е тази любов, за да я даде в имената на децата си, да я пази и къта в сърцето си, докато е жив? Колко силна е тази любов, за да пожелае и вечността си да посвети пак на нея – на България!

Пристъпвам прага на Мавзолея-гробница. Тук вечността е покрила всичко с белия плащ на безвремието. Историята, обаче все още кънти от победните викове над Сливница, Три уши, Гургулят, Трън, Брезник, Драгоман, Цариброд, Пирот, Видин и Арчар, изписани над саркофага на първия български княз на възкръсналата и съединена нова държава.

Българийо, пази жива паметта на Александър І Български!