zname

20 ГОДИНИ НА НАЦИОНАЛНА ОБЩНОСТ НА БЪЛГАРИТЕ В ХЪРВАТИЯ

Разговор с г-н Рашко Иванов, председател на Националната общност на българите в Хърватия

Господин Иванов, тази година се навършиха 20 години от създаването на Националната общност на българите в Хърватия. Вие сте инициатор и създател на организацията. Моля, разкажете на нашите читателите как се стигна до нейната регистрация и какви цели тогава си поставихте?

– Да, действително изминаха 20 години, откакто основахме Националната общност на българите в Хърватия. Както знаете, след като Хърватия стана самостоятелна държава, много неща в нея се промениха. Като суверенна държава Република Хърватия прие нова Конституция, на която в преамбюла са записани осемнайсетте малцинства, живеещи на нейнатата територия. Това допринесе да се основат дружества за приятелство между Хърватия и страните от международната общност. Така през 1992 г. беше основано и Хърватско-българско дружество с цел да се обновят и задълбочат връзките между хърватския и българския народ. Добрите резултати, които постигна дружеството, ме наведоха на идеята, че е крайно време българите в Хърватия, въпреки че са малко на брой (в сравнение с броя им в края на Втората световна война), да се организират и да регистрират българска общност. Като инициатор се заех да спечеля за каузата колкото се може повече българи. В реализацията на това мое намерение много ми помогна г-н Велизар Енчев, посланик на България по това време, както и други служители на Посолството. Учредителното събрание, на което беше взето решение да се сформира Българска общност в Хърватия със седалище в Загреб, се състоя на 3 февруари 1998 г. Датата не беше случайно избрана – на този ден българите празнуват Трифон Зарезан, ден на лозаря и градинаря, а най-голяма част от българите в Хърватия са потомци на българските градинари.

Една от основните цели, поставена с учредяването на общността, беше потомците на българските градинари да се чустват равноправни на хърватите, с които живеят – имайки придвид, че по времето на Югославия те са преследвани и унижавани в продължение на много години – с други думи, правеше се всичко възможно да се чувстват като хора „второ качество“. Друга важна цел беше те, от своя страна, да се запознаят с бълтарската култура, език и обичаи, защото повечето от тях са родени в днешна Хърватия и тяхното познаване на езика и културата на българите беше оскъдно. Вярвам, че през изминалите години в това отношение има голям напредък.

– Вие сте първият председател на Националната общност от създаването й през 1998 г. На този пост българите в Хърватия Ви избират вече 20 години, което е и висока оценка за Вашата работа, и израз на доверие. Кога, според Вас, е най-трудно да се оправдае доверието на хората?

-Най-трудно е да се оправдае доверието на хората, когато започваш от нулата. Никога не съм давал голи обещания и вярвам, че през тези двадесет години, в които съм начело на общноста, хората се убедиха, че моите намерения са искрени. За този период направихме много за българите в Хърватия и за издигане на техния престиж в обществото.

– Благодарение на съществуването на общността се стигна до основаване на Църковна община, получихме и помещение за Български клуб. Оправдаха ли се Вашите надежди и планове, свързани с общината и функционирането на Клуба?

-За съжаление, не стана всичко така, както го бях замислил. Българската църковна община бе учредена през 2000-та година. В началото дейността й беше обещаваща, но по независещи от нас причини, от 2008 г. тя тръгна по път, довел до разединение между българите в общноста. За това най-голяма вина има свещеникът Емил Ангелов, назначен да служи и в Рим, който използва средствата, давани на църковната община от бюджета на Република Хърватия, за свои лични цели. Богослуженията не се извършват така, както е договорено, ако въобще се извършват, и според мене църковната община всъщност не съществува.

Българският клуб съществува над 14 години. Но тук е мястото да се каже, че неговата дейност може да бъде много по-съдържателна, ако членовете на общността намират повече време да идват в него.

– Г-н Иванов, трудно е да се изброят всички прояви на Общността през тези 20 години. Истината е, че те са реализирани преди всичко благодарение на Вашата упоритост, всеотдайност и работоспособност. И затова, можете ли да кажете кои от тях оценявате като най-важни?

– През изминалите години общноста реализира много прояви, с които се представи пред хърватското общество. Издаваме двуезично списание „Родна реч“, което е орган на общността. То е между най добрите, ако ли не и най-доброто между списанията, които издават малцинствата в Загреб. За него получихме признания както в Хърватия, така и в България. Хърватската телевизия, и по-точно нейната редакция „Призма“, коята отразява живота на малцинствата в Хърватия, направи специална емисия, посветена на нашето списание. Но най-голямо признание получихме от Конгресната библиотека на Съединените щати във Вашингтон, която откупи всички броеве – от първия, излязъл през 2003 г., до последния… И ще откупува всички, които ще излизат в бъдеще. За тези постижения имат принос Ели Лазарова-Сладич, първият главен редактор на списанието, и Диана Гласнова, настоящ главен редактор.

Една от значимите прояви на общноста е и създаването на литературен мост измежду София и Загреб, който през 2019 г. ще чества своята десета годишнина. Този проект реализираме в сътрудничество с Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“ от София и Дружеството на хърватските писатели. „Движението“ по моста е двупосочно и по него досега са „минали“ 20 хърватски писатели и поети и 18 български. Миналата година, съвместно с Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ от София и Хърватската академия на науката и изкуствата, организирахме една голяма изложба – „Гутенберг и славянският свят“.

Създадохме интернет страница на общноста, която се посещава много, отбелязваме българските празници, почитаме паметта на загиналите през Втората световна война български войници и офицери и всяка година полагаме венец на българското гробище във Вуковар. Всяка година полагаме венец и на гроба на епископ Йосиф Щросмайер, с което отбелязваме Деня на народните будители. Реализирали сме и още много други инициативи, които запознаха хърватската общественост с българската история и култура.

– Какви са Вашите цели за следващите години от мандата Ви като председател на Общността?

– В следващите години, освен традиционнните програми, ние ще реализираме и някои нови. Например, през 2019 г. ще открием една голяма изложба – „Творческите влияния на Виена в архитектурата на София от края на XIX и началото на XX век“, съвместно с Регионалния исторически музей – София и Хърватската академия на науката и изкуствата. Вероятно ще има и други проекти, но засега толкова.

– Тази година имахте и личен юбилей, навършихте 75 години. Приемете пожеланията на нашата редакция за здраве и много нови успехи. Всъщност, Вие лични планове имате ли?

– Сърдечно благодаря за добрите пожелания. Да, тази година навърших 75 години – това е хубава годишнина. Надявам се, че във времето, което е пред нас, ще се радвам на добро здраве и ще имам възможност да продължа да работя за доброто на българите в Хърватия.