kirilica2

24 МАЙ – ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА И НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ

Всяка година през месец май българите пеят една песен: Върви, народе възродени! Денят, в който тази песен се чува навсякъде, където има българи е 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Денят, в който се слави делото на светите братя Кирил и Cyril i Methodi, Sofia 3Методий – създателите на глаголицата. Повод за национална гордост ни дава фактът, че празнуването на Кирил и Методий за първи път се организира в поробена България – на 11 май 1851 г. в град Пловдив. Инициативата е на възрожденецът Найден Геров. А текстът на песента, за която стана дума в началото е написан от писателя Стоян Михайловски през 1892 г. като „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“. Музиката създава композиторът Панайот Пипков през 1901 г. Други славянски страни ще започнат да славят делото на светите братя Кирил и Методий десетилетия по-късно.

Припомнянето на тези факти бе необходимо, за да се подчертае безспорния извод, че и по време на дългото робство, българите не са забравили колко важно е образованието за бъдещето на нацията. И колко важно е запазването на езика и писмеността като едни от най-важните преносители на културата на българския народ – не само от поколение на поколение, но и на други народи.

Българският език е наше историческо и културно наследство, благодарение на мъдри държавници от миналото, които през Х век приемат учениците на братята Кирил и Методий в България. „Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…“ – е казвал френският лингвист проф. Роже Бернар. „Чуждите“ ли ценят нас повече, отколкото ние се ценим сами?

Повод за национална гордост е фактът, че българите имат своя книжовна школа няколко века преди някои други европейски народи. Първа в България е Преславската книжовна школа, основана от княз Борис I през 885 или 886 г. Тя предшества дори тази на Академия делла Круска във Флоренция (Accademia della Crusca), създадена 1582 г., на Френската академия в Париж (Académie Française), основана 1634 г., на Испанската кралска академия в Мадрид (Real Academia Española, създадена 1713 г).

В навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост остава надеждата, че българската просвета и култура ще преодолеят предизвикателствата на времето и ще пребъдат.