70 години двустранни Българо-Хърватски дипломатически отношения

С решение на правителството от 19 април 1941 г. Царство България е между първите държави, които признават Независимата държава Хърватия. С този акт се зачита правото на хърватския народ на самостоятелност. Той утвърждава и традиционното приятелство между двата народа. Само три дни по-късно е обявено и правителственото решение за установяване на редовни дипломатически отношения между двете страни и е поставено началото на техните двустранни държавно-политически, икономически и културни отношения.

Първият хърватски извънреден пратеник и пълномощен министър в София (1941-1943 г.) е д-р Владимир Жидовец. Той е роден 31.01.1907 г. в гр. Карловац (близо до Загреб). Завършва право в Загреб и Виена и защитава докторат. Работи в адвокатското бюро на баща си в Карловац. Неговата обществено политическа дейност е посветена на независимостта на Хърватия. Любител на природата и пътешествията, той пише статии в сп. „Хърватски планинар”, между които и пътепис за едно свое пътуване през България. Владимир Жидовец връчва акредитивните си писма на цар Борис ІІІ на 5 август 1941 г. В първия състав на хърватската легация в София са включени Силвие Целебрини (секретар), Милован Молнай (канцлер), подполковник Адам Петрович (военно аташе от есента на 1941 г.), Андро Фабрис и Мирослав Боршич. За аташе по печата е назначен известният хърватски журналист Стиепан Моснер. Д-р Жидовец е отзован през лятото на 1943 г. Напуска България на 18 август. Две години грижливо записва своите впечатления от страната и българите в личния си дневник. Неговите записки са издадени в Загреб през август 1944 г. под заглавие „България днес и през вековете“. Книгата на д-р Владимир Жидовец е издадена от Военното издателство в България през 2004 г.

Новият хърватски пълномощен министър е д-р Стиепо Перич, роден през 1896 г. в гр. Стон (недалеко от гр. Дубровник). Завършва право в Загреб и работи като адвокат в Дубровник. Преди пристигането си в София е бил първият хърватски пълномощен министър в Рим. На 2 септември 1943 г връчва акредитивните си писма на министър-председателя Богдан Филов. По времето на Петрич  в хърватската легация е създадена длъжност „легационен съветник”, на която е назначен Влахо Бушко, дотогавашен съветник в Хърватската легация в Рим. Новият секретар е още един служител от легацията в Рим – секретаря Антон Борозан. Но не след дълго (ноември 1943 г.) д-р Стиепо Перич е назначен за министър на външните работи на НДХ и освободеното място в София заема адмирал Джуро Якчин.

Бившият морски офицер от австро-унгарската армия и хърватски военен аташе в Берлин връчва акредитивните си писма на 18 януари 1944 г. Но само около месец по-късно, през февруари, адмирал Якчин умира в София. На негово място през април 1944 г. е назначен д-р Никола Рушинович. Той е лекар по образование и също е работил като съветник в легацията в Рим. Д-р Никола Рушинович напуска София на 3 септември 1944 г. В периода от 27 юли 1941 г. до 7 септември 1944 г. секретари в посолството са проф. Андрия Фабрис (27.07.1941 г. – април 1942 г.), проф. Антун Борозан (15.08.1943 г. – 13.11.1943 г.), д-р Иво Шкробот (юни 1942 г. – юли 1943 г.) и д-р Мариян Ферек (юни 1942 г. – март 1943 г.). Аташе по консулските въпроси е д-р Федор Цицак, аташе по печата и културата от 1941 г. до 1944 г. е Стипе Моснер, който в периода от 15.08.1943 г. до 07.09.1944 г. едновременно е и секретар, и изпълняващ длъжността пълномощен министър в отсъствието на посланика. Освен военното аташе Адам Петрович акредитирани са помощник-военно аташе Франьо Кесер, временно пребиваващо аташе по търговските въпроси инж. Франьо Гашпарович, аташе по социалните въпроси Йозо Баюрин. От откриването на Хърватската легация до нейното затваряне в София работят общо 37 души.

Първи (и последен) български посланик в НДХ е видният български журналист, по това време директор на Дирекцията на печата, Йордан Мечкаров. Роден е на 1 май 1891 г. в гр. Кюстендил. Специализира право в Брюксел и Женева. Но интелигентният и талантлив д-р Мечкаров продължава своето образование – завършва драматургия в Париж, следва журналистика в Берлин в периода 1921-1923 г. В системата на Министерство на външните работи и вероизповеданията постъпва през 1924 г. като аташе по печата при Българската легация във Виена. На 3 юни 1941 г. цар Борис ІІІ го назначава за извънреден пратеник и пълномощен министър в Загреб. Йордан Мечкаров връчва акредитивните си писма на държавния глава Анте Павелич на 14 юли 1941 г. Още същата вечер в Загреб се основава Хърватско-българско дружество, в управата на което влизат известни хърватски политически, научни и културни дейци – проф. Иван Оршанич, д-р Блаж Юришич, д-р Миле Будак, Марко Дошен, д-р Франьо Дуймович, проф. д-р Михо Барада, д-р Милан Ившич, д-р Стиепан Ившич, живеещият в Загреб български писател, драматург, литературен критик и юрист Илия Миларов и др.

Личните качества на българския дипломат д-р Мечкаров, неговата активност и ерудиция допринасят за бързото активизиране на българо-хърватските отношения във всички области на живота и особено в областта на културните контакти. В хърватската столица гостуват български журналисти, писатели, музиканти (Царския симфоничен оркестър и струнен квартет „Аврамов”), оперни певци като Бойка Константинова, Стоян Коларов и др. Организират се изложби и беседи, отпечатва се първата книжка от списание „Загреб-София”, издават се книги на Елин Пелин, Йордан Йовков, Ангел Каралийчев, Стоян Загорчинов и др. В легацията, която се е намирала на централния загребски площад „Бан Йосип Йелачич“ № 12, чести гости са видни хърватски културни и обществени дейци.

На 8 декември 1941 г. в София е подписана културна спогодба, която предвижда популяризиране на културно-историческото наследство на двата народа и редица инициативи в областта на науката, образованието и културата. За подписването пристига официална хърватска делегация, водена от министъра на външните работи д-р Младен Лоркович. Само около два месеца преди това, на 25 септември 1941 г. в Загреб, са сключени три стопански спогодби – Търговска спогодба, Спогодба за стокообмена и Писмо-съгласие за прилагане на Ветеринарната конвенция, сключена между България и Югославия през 1934 г. до сключването на Хърватско-българска ветеринарна спогодба. С Търговската спогодба България и Хърватия си признават взаимно третирането на най-облагодетелствана нация в областта на търговията, индустрията, корабоплаването, юрисдикцията и др. Изработен е и проект за създаване на Хърватско-българска търговска камара.

Спогодба между България и НДХ за уреждане на взаимна правна защита и съдебна помощ в областта на гражданското и търговското право е подписана на 18 февруари 1943 г. в София. Връзките и контактите между държавните институции и между българския и хърватския народ с всяка изминала година стават все по-интензивни и плодоносни, за което до голяма степен допринася активната дейност на легациите в София и Загреб и лично на двамата пълномощни министри – д-р Владимир Жидовец в София и д-р Йордан Мечкаров в Загреб. В двете столици често гостуват културни и научни дейци, военни специалисти, спортисти, стопански деятели – на Пловдивския панаир е открит хърватски павилион, България участва на Загребския панаир, в Загреб пристигат делегации на българските птицевъди и на кооператорите. Сътрудничеството между Загребския държавен театър и Народния театър води до реализацията на първите премиери – в София на хърватската драма „Огнище” на Миле Будак и в Загреб на пиесата „Майстори” на Рачо Стоянов, режисирана от водещия режисьор на Загребския държавен театър Бранко Гавела. От 27 юли 1943 г. започва излъчването на постоянен български радиочас на Радио Загреб – всеки втори вторник, т.е. веднъж на две седмици.

Д-р Йордан Мечкаров остава на длъжност до 13 септември 1944 г. Въпреки изпратената му заповед да напусне Загреб, той остава в хърватската столица заедно с част от служителите в Българската легация. В края на май 1945 г. е задържан от специалната служба към Щаба на Първа българска армия и върнат в България. Осъден е от Народния съд на 10 години затвор и е изпратен в лагер. Умира на 11 февруари 1954 г.

Може още много да се говори за заслугите и постиженията на дипломатическите представителства в София и Загреб за взаимното опознаване, сътрудничество и връзки между българския и хърватския народ. Неоспорим факт е благотворното влияние на установените дипломатически отношения между двете страни, въпреки всички трудности, предизвикани от бушуващата в Европа война.