Автор: Мария Иванова •

Този ден е гордост и радост за всички българи. Нашите букви са нашата идентичност и нашият принос за многообразието на европейската култура. Те са българското културно наследство, съхранено от нашата държава от далечни векове до днес.

24 май е българският празник, който има най-дълга традиция на честване – вече 200 години България слави деня на Св.Св. Кирил и Методий – създателите на славянската писменост. 24 май е българският празник, който е тачен от всяка една власт, от всяко едно правителство, празникът, който стои над политиката, над борбите, освобожденията, войните. 24 май е българският празник, който се чества и извън пределите на страната ни, чества се във Ватикана, защото делото на Светите братя е културно богатство за цялата европейска цивилизация.

СЛАВА НА СВЕТИТЕ БРАТЯ ПЪРВОУЧИТЕЛИ!

22 май 1803 г. – според описание на свещеник в сборник с арменски пътеписи от 1813 г. на този ден в Шумен е честван денят на българската азбука;

1852 г. – първи сведения за тържества по случай деня на Св.св. Кирил и Методий в „Христоматия Славянскога язйка” на Неофит Бозвели;

30 септември 1880 г . – със своята енциклика Grande Munus Лъв ХІІІ превръща култа към Светите братя в празник на цялата християнска църква;

1892 г. – Стоян Михайловски написва възторжения химн „Върви, народе възродени”, с който и до днес славим празника;

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

1901 г. – учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста;

31 декември 1980 г. – с апостолическото послание Egregiae Virtutis папа Йоан Павел ІІ обявява Светите братя за съпокровители на Европа заедно със Св. Бенедикт Нурийски

„Ние мислим, че защитата на цяла Европа ще бъде по-добре разбрана, ако към великото дело на западния патриарх Св. Бенедикт добавим особените заслуги на братята Св. Св. Кирил и Методий…

…Чрез учениците на Св. Св. Кирил и Методий тяхната мисия бе продължена в България. Тук, благодарение на Св. Климент Охридски, Възникнаха динамични центрове на монашеския живот. Тук се роди и кирилицата. Оттук християнството тръгна към нови територии, премина в съседна Румъния, достигна далечния Киев, а после се разпространи до Москва и още по на изток.”

14 февруари 1981 г. – в базиликата „Сан Клементе”, при гроба на Св. Константин-Кирил, папа Йона Павел ІІ прочита написаната от него молитва в прослава на обединителната роля на Солунските братя. „…Вие, които разнесохте сред различни народи посланието за универсална любов, която Христос проповядваше, съберете народите на Европа! Нека със съзнание за своето общо християнско наследство те заживеят във взаимно разбирателство и солидарност, да станат миротворци сред всички нации на света! Амин.”

1984 г. – при своето посещение в България генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр заявява, че именно „… принципът на равноправие и самоопределение на народите, възвестен от Св.Св. Кирил и Методий, е залегнал в Хартата за правата на човека.”;

24 май 2002 г. – в Народния дворец на културата в София папа Йоан Павел ІІ произнася обръщение към българския народ – „Европа има нужда от България и нейния християнски народ.”

24 май 2006 – на традиционната аудиенция във Ватикана старозагорският митрополит Галактион поднася на Светия отец икона на св. Игнатий от името на Светия синод. Бенедикт XVI, според който с влизането си в ЕС България ще обогати културното разнообразие на Европа, получава и икона копие на плащеницата от XVII век на Св. Иван Рилски, дарена му от премиера Сергей Станишев. Със светия отец се срещат и поетът Любомир Левчев, цигуларят Минчо Минчев и ректорът на Софийския университет проф. Боян Биолчев.

Тагове | Култура, Празници