Автор: Мария Иванова •

От моята прабаба и днес пазим плетена на една кука покривка и женска везана риза с колан с пафти. Направила ги е за своя чеиз още като девойка, а това означава преди повече от век. В тези красиви ръкоделия тя е вложила своите най-съкровени очаквания, надежди, мечти. Покривката щяла да краси нейния бъдещ дом, а ризата и коланът, избродирани с характерните български шевици, щели да красят нея самата. И така и било.

Гледам шевиците на ризата – на разреза на пазвата, на края на ръкавите и на полите в долния край на дрехата. Красива е тази традиционна българска бродерия със сложни орнаменти, избродирани с пъстри конци и ситен равен бод, сякаш бисерчета наредени! Умението да се бродира, както и уникалните композиции от фигури и цветове, са се предавали от майка на дъщеря. На шевиците се посвещавали часове труд. Изисквали сръчност и усет за красивото.

Не отдавна научих, че освен естетическа роля, традиционното българско везмо имало и магическа функция. Изящните орнаменти, изпълнени в строго определени цветове, са закодирано тайно древно писмо. Шевиците трябвало да пазят от зли сили и да носят късмет и благополучие. Всяка багра, всяка чертичка или знак имали своята символика и означавали някакво понятие, представа. Една стара везбарка с гордост заявява: “Както вие грамотните правите писмото, тъй ние правим везмото”.
Етнографите днес четат посланията, закодирани в българското везмо. Те анализират орнаментите и цветовете на бродериите, а също така и мястото, където традиционно били шити. Шевицата най-често се бродира с три-четири основни цвята – червено, синьо, зелено и жълто. Червеното е цветът на кръвта, която дава живот. Синьото символизира небето, безбрежния простор. Зеленото е цветът на пролетната природа, на възраждането, на младостта, а жълтото е цветът на богатството – на узрялото жито и златото. Изпълнена в тези цветове, шевицата трябвало да пази живота и да носи здраве и берекет.

Орнаментите на шевицата, сякаш стилизирани птици, цветя, клонки или човешки фигури, са кодирано писмо от сакрални геометрични фигури – кръг, триъгълник, ромб, квадрат. Според народните вярвания тези фигури имат силата да  спират злите сили. Пространството, оградено с тях, е неуязвимо за злото.

Не са случайни и местата върху дрехите, където се шиели шевици. Везмото се бродирало по отворите на дрехата – оттам, откъдето може да проникне злото. Когато жената избродирала на тези места магическите знаци на шевицата, дрехата защитавала човека, който я носи. Никога българката не обличала риза без везмо. Дори нещо повече – според народните вярвания без шевици били само ризите на самодивите. Шевици се шиели и по мъжките ризи, по сукманите, по престилките и кърпите за глава.

Някога везането имало толкова голямо значение за българката, че народът създал обред посветен на него. На пролет девойките се събирали и пускали бродирано парче плат по течението на буйна река. Те вярвали, че така пръстите им ще станат бързи и чевръсти като бързите пролетни води.

Днес в етнографските музеи на България се съхраняват прекрасни образци на традиционното везмо. Според техническото изпълнение то е основно две разновидности – везане по броя на нишките на плата и бодовете и везане по предварителна рисунка. По-често се среща първият вид, при който се постига и по-голямо художествено разнообразие. Но българските шевици не са само музеен експонат. Традицията на българското везмо е жива. Жените от Национален клуб “Българска бродерия” шият, издирват и колекционират традиционни български шевици. Около 70 на брой, тези жени са от цяла България – София, Перник, Радомир, Плевен, Велико Търново, Трявна, Варна, Пловдив. Те търсят стари облекла от всички краища на страната ни, за да съберат нови модели шевици – извезани „писма”, оставени от преди много години. Тези пазителки на майсторството на шевицата с вещина и сръчност възпроизвеждат и най-старите бодове и мотиви, за да ги предадат на следващите поколения.

Традиционната българска шевица е част от нашето културно фолклорно наследство. Тя се предава от човек на човек, така както са се предавали приказките и песните. Тя има силата да пази от злото – сила, която имали и амулетите, и накитите, и обредите и ритуалите. Тя е израз на усета на българската девойка за красивото, така както писаната хурка, подарена на любимата, изразявала усета за красота на момъка. В сложната орнаментика и цветовата композиция присъства същата космическа хармония, каквато има и в неравноделните тактове на народната песен, и в многогласовото пеене на народните певици. „През петстотинте години робство нашият народ е създал две велики изкуства – народните песни и шевиците” е казал Пенчо Славейков.

Тагове | обичаи