Автор: Мария Иванова •

В подножието на Витоша, недалеч от центъра на София, се намира Боянската църква – един от културните символи на България. Тя е от малкото изцяло запазени до наши дни паметници от българското средновековие. Постройката е малка, кръстокуполна, но истинската културна ценност са майсторските стенописи, които се смятат за предшественици на европейския ренесанс.

Още докато вървиш по гранитните павета, излезли от сърцето на планината, те обзема чувство на спокойствие и безвремие. Един поглед назад разкрива гледка към големия град, прострян с всичките му квартали, паркове, хотели и пътища, някак лишен от ежедневното напрежение и емоции, спокойно лежащ в красивото поле, заобиколено от планини.

Първото, което виждаш, като прекрачиш дървената порта, са големите дъбове, борове и ели и алеята, извиваща се сред тях. Веднага вдишваш атмосферата на много история и човешки съдби, свързани с това място.

Според историците църквата е построена през Х век и е разширявана и обновявана два пъти по-късно – в средата на ХІІІ в. и в средата на ХІХ в. Първата (източна) част на църквата е малка, едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Втората част на църквата е пристроена със средства, които са дарени от местния севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Долният етаж е бил определен за гробница на дарителите, а горният, който повтаря архитектурния тип на първоначалната църква, е бил техен семеен параклис. Характерно за фасадата на втората част на църквата е керамичната декорация. Последната част на паметника е издигната с дарения от боянчани.

Боянската църква дължи своята световна известност преди всичко на стенописите от 1259 г., които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура. Това са над 240 живописни изображения, направени по канона на Седмия вселенски църковен събор, състоял се в Никея през 787 г. Но това, което прави Боянската живопис така уникална и неповторима, са реализмът, убедителната психологическа дълбочина и виталността на изображенията, наред със съвършената техника на изпълнение.

В канонична композиция е създадена галерия от образи, взети от живота. Запечатани са първото изображение на българския светец Св. Иван Рилски, на ктиторите, на света Петка, на цар Константин Асен и царица Ирина – владетели от Второто българско царство. Изрисувани с голяма прецизност и чувство, това са едни от най-старите запазени портретни изображения на личности от българската история. Най-красиви са ликовете на Калоян и Десислава, за които се предполага, че царската двойка е позирала на боянския майстор.

В притвора (втората част на църквата) 18 сцени представят житието на Св. Никола. В тях художникът включва елементи от бита на своите съвременници и на много места в композициите фигурите и преди всичко техните лица са пресъздадени с психологическа характеристика.

Особено интересно е изображението на 12-годишния Иисус Христос в храма. В живото, човешко излъчване на изображението изкуствоведите откриват прехода от Средновековието към Ренесанса.

Елементите на психологическа сложност в ликовете от стенописите, тяхното очовечаване, както и битовите, реалистични елементи са първите предвестници на Ренесанса в европейската култура.

Кои са били майсторите, създали тези прекрасни стенописи? Имената на зографите са неизвестни и до днес. Названието Боянски майстор е събирателно. Това са майстори от прочутата Търновска живописна школа от 13 век.

Църквата носи имената на Свети Никола и Свети Пантелеймон и е била осветена през 1259 г. Тя е паметник на културата под закрилата на ЮНЕСКО и е не само най-представителният паметник на българската църковна живопис, но и на цялото православно изкуство през ХІІІ век, поради което през 1979 г. е включена в списъка на Световното културно наследство под № 42.

Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколения наред. Още от началото на ХХ век стенописите са покрити с влага, соли и замърсявания. През 1912 г. Народният музей в София възлага реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. По-късно, през 1914-1915г., пак по поръка на музея, Марин Георгиев завършва започнатата от австрийския специалист работа. През 1934 г. отново се налага реставрация, която е изпълнена от проф. Кирил Цонев. През 1944 г. Карл Йорданов почиства отново стенописите. През 1977 г. е решено Боянската църква да бъде затворена за посещения. През 2005 г. управлението на църквата е дадено на Националния исторически музей. Директорът на музея Божидар Димитров разказва:

“Много исках да възстановим и най-старите фрески. С изумление установих, че българските реставратори се боят от тази работа – да не би да развалят шедьоврите. Трябваше да открия един смел човек и го намерих в лицето на проф. Григори Григоров, декан на катедра “Реставрация” в Националната художествената академия”. На 04.12.2006 уникалните стенописи на Боянската църква са възстановени след продължил почти половин век период на консервация и реставрация. Реставраторите са работили с акрилни бои, за да се отличава тяхната намеса от оригинала. Разкрити са и трите слоя фрески, дело на различните поколения зографи.

Боянската църква, един от културните символи на България, е значим принос на българското изобразително изкуство в европейската културна традиция.

Тагове | църква