С какво този българин е заслужил честта да бъде в “Залата на славата”?

Асен Йорданов не е само мой сънародник, той е и мой съгражданин – роден е в София на 2 септември 1896 година. През 1912 г. учи в Етaмп, Франция, в училището за авиация на легендарния френски летец и авиоконструктор Луи Блерио – пръв прелетял над пролива Ла Манша през 1909 г. с моноплан, който самият той е конструирал. Едва започнал своето обучение, още в началото на Балканската война (1912-1913 г.), Асен се връща в България и заминава на фронта като доброволец. Едва 16-годишен той служи в Първо аеропланно отделение в Свиленград. Тук работи върху конструирането на първия български самолет “Експрес”, по-късно наречен “Йорданов-1″, който е готов през лятото на 1915 г. След неговия изпитателен полет специална комисия от Министерството на войната заключава: “Апаратът е сигурен. Грешки в изчисленията няма. Изобретението да се признае, а Асен Йорданов - за негов изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене.”

На 21 август вестник “София” информира, че “в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летение, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов”.

Непълнолетният българин въвежда в “своя аероплан” ново и важно подобрение, което липсва при тогавашните самолети – допълнително крило, което стабилизира самолета при ъгли на полета над 45 градуса.

По време на Първата световна война Асен завършва ІІ мъжка гимназия в София и е приет в Школата за запасни офицери. След три месеца постъпва в Авиационното училище в Божурище. С чин поручик заминава на фронта и  участва в 84 бойни полета. За проявена изключителна храброст е награден с офицерски Кръст за храброст.

Несправедливият Ньойски договор забранява на България да има авиация, самолетите й са унищожени, а личният състав е уволнен. За летеца и конструктора Асен Йорданов това е голям удар. Под въпрос са неговото бъдеще и кариера. Но през 1921 година се намесва съдбата. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. Победителите ще получат награда от един милион долара, а сред кандидатите са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. Правителството на Александър Стамболийски им отпуска помощ от 6000 долара и двамата заминават за САЩ. Въпреки че конкурсът не се провежда, с разрешение на правителството Асен Йорданов остава в страната на неограничените възможности. И младият летец използва предоставената му възможност, за да докаже, че това е така.

В началото постъпва като чертожник в конструкторското бюро на корпорацията „Къртис-Райт”, по-късно става летец-изпитател. В същото време продължава упорито да учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. И в учението, и в работата проявява изключителна деловитост и показва широките си технически знания и опит. Напълно заслужено става централна фигура в концерна „Къртис” и е назначен за главен конструктор на заводите. Едновременно е член на конструкторските екипи на могъщите авиофирми „Локхийд”, „Дъглас”, „Пайпър”, „Боинг”. Участва в разработката и съставянето на документацията и инструкции за поддържане и пилотиране на „Летящата крепост” – Боинг B-17, изтребителите Локхийд R-38, Къртис Хоук 81, бомбардировачите В-24 и В-29, на транспортния самолет Дъглас DC-3.

По време на Втората световна война кариерата на българина Асен Йорданов достига своя апогей. През 1941 г. той основава дружество “Джорданоф Авиейшън Къмпани”, преименувано по-късно в “Джорданоф Корпорейшън”, както и дружеството “Джорданоф Електроникс”. Ателиетата му заемат четири етажа в сграда на Медисън Авеню. Дейността на дружествата е тясно свързана с военната отбрана на САЩ. Йорданов открива и авиационно училище, което за кратко време се превръща в най-авторитетната школа за подготовка на летци за гражданската авиация на САЩ.

Асен Йорданов написва девет книги с голяма научна и практическа стойност – за пилотиране, за теоретична подготовка на летците, наземна поддръжка, радиооборудване и т.н. Те стават настолни книги за летците и конструкторите в самолетната промишленост. Издавани са в САЩ, СССР (две издания на книгата “Your Wings” – “Ваши крылья” през 1937 и 1939 г.), Англия, Франция, Уругвай, Полша, Япония и Китай. Американският авиоспециалист и пълномощен министър на САЩ в България в периода 1940-1941 г. - Джордж Хауърд Ърл, пише: “Деветдесет на сто от познанията си по авиация американските летци дължат на г-н Джорданоф. Неговите книги се четат като Библията. Издават се в милионен тираж и въпреки това са антикварна ценност.” А Нийл Армстронг, първият човек стъпил на Луната (само 21 месеца след смъртта на Асен Йорданов – на 20 юли 1969 година), подчертава, че от българския летец и авиоконструктор “както аз, така и всички американски летци сме се учили на авиация.”

След войната Асен Йорданов се насочва към нови области. През 50-те години на миналия век работи върху безопасността на автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, изобретява безжичен телефонен апарат Jordaphone (Джордафон) – предтеча на днешния телефонен секретар, който дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си.

В България никога не се завръща. Въпреки това до последните си дни той настоява на табелката на неговия дом да пише: “Асен Йорданов – български авиатор.” На 19 октомври 1967 година световните информационни агенции съобщават: “Асен Йорданов – пионер на авиацията, летец-изпитател, авиоконструктор на “Боинг” и “Дъглас”, почина на 71-годишна възраст.” Асен умира в болницата “Св. Агнес” в Уайт Плейнс, близо до Ню Йорк.

Не търсете неговия гроб – прахът му е разпръснат със самолет над Америка.