Автор: Мария Иванова •

Знаете ли коя е най-старата институция, съществуваща до днес в България? Институция, създадена още преди Освобождението от турско робство, извън пределите на родината ни от напредничави българи, разбиращи нуждата от обединителен фактор за българската наука и просвещение? Тази институция е Българската академия на науките – БАН, основана като Българско книжовно дружество. През октомври 2009 година БАН тържествено отбеляза своя 140-годишен юбилей.

Историята на Академията започва в град Браила, Румъния, през октомври 1869 г. – девет години преди възстановяването на Българската държава. Няма друг такъв аналог – народ в робство да се бори да създаде „всенародно учреждение за по-систематично и по-благоразумно разпространение на просвещението”. Така първите родолюбци, създали просветния център „Българска матица” през 1852 г. в Цариград, формулират своята цел. Дружеството на Велес Петкович и Нешо Стоянович има кратък живот. В края на 1856 г. пак в Цариград Драган Цанков основава „Община за българската книжнина”. Има опити за създаване на български книжовни центрове и в Одеса.

Няколко са факторите, които са решаващи за това браилското книжовно дружество да просъществува. През 1869 г. Браила се очертава като център на българската емиграция от интелектуалци и революционери. В Браила живеят и творят писатели и публицисти като Христо Ботев, Добри Войников, Василаки Попович. Различен е и историческият момент – това е време, заредено с покруса и гняв след гибелта на четата на Хаджи Димитър, с надежда и решимост, вдъхнати от Дякона на свободата – Васил Левски, който успява да изгради вътрешна революционна мрежа в поробена България. Това е време, когато двама патриоти – Марин Дринов и Васил Д. Стоянов, си поставят за цел да обединят разпръснатите учени българи и успяват да привлекат в Браила интелектуалци от Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса. От 26 до 30 септември (стар стил) в дома на родолюбивата българка Варвара Хадживелчова се провеждат учредителни заседания на Българското книжовно дружество. На тях с активното участие на Любен Каравелов се изработва устав на новото дружество и с тайно гласуване е избрано първото ръководство, което се състои от настоятелство и действителни членове. Първи действителни членове стават Марин Дринов, Васил Д. Стоянов и Васил Друмев.

Създателите на Дружеството си поставят две главни цели – то трябва да обедини всички „образовани българи и народни заведения” и да установи връзки с „учения мир въобще” – с учените от целия свят. И до днес това са двете основни задачи на БАН – да консолидира усилията на българските учени и да бъде в тясно сътрудничество със световната наука. Първите години на Дружеството са трудни, както е трудно всяко ново начинание. Спорове и разногласия съпътстват всеки аспект от дейността му. Въпреки критиките, Марин Дринов влага много енергия в органа на Дружеството – „Периодическото списание”. Според Дринов то трябва да отразява постиженията на българските учени, да популяризира и разпространява българската наука в родината и широко по света. Той се грижи списанието да бъде изпратено до учени от университетите и научните дружества в Прага, Виена, Париж, Загреб, Букурещ, Москва. „Периодическото списание” стига до Британския музей в Лондон и до Киевската семинария. Разпространява се и в пределите на поробена България – има го в Търново, Свищов, Шумен и редица други български градове.

След Освобождението на България Българското книжовно дружество премества седалището си в новата столица София. През 1884 г. са обособени неговите три научни клона – историко-филологически, за природни и медицински науки и за държавни науки. През 1911 година Дружеството се преименува в Българска академия на науката.

Днес БАН се занимава с научна дейност в практически всички области на човешкото познание: математически, физически, геоложки, химически, биологически, инженерни, хуманитарни и обществени науки. В момента Академията има 69 института. В навечерието на 140-годишния й юбилей бе проведен международен одит на БАН. Над 40 световноизвестни учени от 16 европейски научни организации и 24 научни центрове дадоха оценки по методика, която е направена от Холандската академия и приета от международната общност. Тези оценки са много добри и ръководството на най-старата българска институция се гордее с тях. Но за да бъде в крак с динамиката на времето, за да отговори на новите предизвикателства на Академията й предстои структурна реформа. „БАН е национална ценност и не бива да се превръща в музеен експонат”, каза министърът на просветата доц. Игнатов и така подчерта нуждата от актуализиране и реформиране на нашето всенародно учреждение. Според Лисабонската стратегия европейската икономика трябва да се превърне в „Икономика на знанието”. В тази връзка на БАН се възлагат големи надежди и очаквания. Тя трябва да бъде двигателят на българската нова икономика на знанието. Тя е била и трябва да продължи да бъде „един от най-великолепните храмове на българската наука”, както е написано още в Брой 1, стр. 6 на „Периодическо списание”.