Stojan Stojanov 1

IN MEMORIAM

СТОЯН ГАНЧЕВ СТОЯНОВ

 

В края на 2018 г. се сбогувахме с члена на Националната общност на българите в Хърватия и дългогодишен председател на българската църковна общност – сбогувахме се с нашия Стоян. Благодарим му за обичта, за всичко, което направи за българите, за думите на подкрепа, с които ни насърчаваше. От него ни остават само хубавите спомени и благодарността ни, че имахме щастието да бъдем заедно и да работим с него. Непринуденост, скромност и достъпност бяха неговите добродетели. Беше неуморим и упорит в работата си, но винаги намираше време и за разговор.

Стоян бе изключителен човек, съчетание на магнетизъм и енергичност, отдаден на музиката до края на живота си и пример за младите певци. Ще го запомним като велик тенор, но и като човек и приятел, който безкористно споделяше своя, даден му от Бога, музикален дар. Операта беше неговият живот. И той пренасяше красотата на класическата музика на сцените в Загреб, Осиек, Сплит, Дубровник, Пула и Риека, оставяйки дълбоки спомени и моменти, за които си струва често да си припомняме.

Незабравими са изпълненията му в ролите на Радамес, Родолфо, Дон Хозе, Туриду, Манрико, Отело, Дон Карлос, Канио, Мичо, Соколович… и на още много други оперни герои. За последен път е на сцената през март 1992 г. в ролята на Соколович. След това работи като вокален педагог и е учител на много млади певци.

Стоян Стоянов бе характерен творец, какъвто след него операта на Хърватския народен театър в Загреб няма. Достатъчно е да споменем, че изпълняваше Отело, когото интерпретират малко тенори. Никога нямаше проблеми с пеенето, винаги се справяше с изискванията на ролята, бе изключително интересен и привлекателен на сцената. Съвършен музикално-сценичен артист, той бе стълб в състава на Хърватския народен театър.

Сега завесата се спусна…

Сбогом, Стояне, и почивай в мир, далеко от своята България. Нека да ти е лека хърватската земя, която стана твой дом!