Ex Ponto

Автор: Звиездана Йембрих •

Юли, 2006 година

На смрачаване влизаме в София. Под падащата косо светлина пейзажът сякаш е от приказка. Синя планина и зелена долина. ( Реалистичните ) разкази за кражби, за пътни разбойници, които обират туристите на светофарите, в този час ми изглеждат нереални. Реална е трептящата светлина. Реален е този град тук, в подножието на планината – голям, стар и нов, с дървета с прашни корони, с улици и хора, с кучета и светлина над всички тях.

В София ни посрещат нашите бъдещи приятели ( художници, колеги от гилдията, организаторите на пленера „Среща на две европейски морета” ) . Веднага сядаме да ядем и да пием и се усмихваме едни на други. И приказваме на славянски език, без посредничеството на неоанглийския, слава богу.

Пълно е с пресни зеленчуци.

*

На следващия ден пътуваме към Черно море.

Пътуваме.

Пътят минава през Велико Търново – старата престолнина, на половината път от София до морето. На входа на града ни чака остарелият социализъм – както и в много други градове. В нашите градове не го забелязваме вече, а в други страни е в местните си варианти и обичаме да му се чудим – сякаш така рушим ( или поне се издигаме над ) нашето собствено соцнаследство.

Но това все пак е наследство.

На изоставен хълм се издига средновековният град Арбанаси. Средновековен, християнски, предхристиянски, византийски. От червен камък, изоставен и голям. Градът на династията български владетели, паднали под турско робство. Съвременният град е на отсрещния хълм, разположен срещу този град от миналото.

*

Пътуваме. Крави и овце преживят под сянката на редките дървета. Широка е българската земя. Големи стари хълмове, ниски, митични. Тази земя още никой не я е купил – поне така изглежда. Жълто и зелено. От горещината полята с жита червенеят.

И изведнъж – лозарски масиви – Варна е близо.

*

Недалеч от Варна, по крайбрежието на север, е старият град Балчик. Земетресение е отнесло старогръцкия пласт, сега е на 15 метра под морето. Останал е само торсът на Дионис и старото име на града – Дионисополис. По брега е поникнало всичко, нужно на бързия туризъм – сергии, колички със сладолед, бюра за квартири под наем, ченчбюра, хладилници с пластмасови бутилки с вода.

*

Черно море.

Черно море е едно друго море. Могъщо. Няма нужда от брегове. То не си играе. Стои някак чуждо, на всички страни, на хиляди мили. Там някъде, на другия му край ( ако има такъв ) , е Грузия, но никой никога не я е виждал…

По него плават кораби – далечни, бавни, а може и да са неподвижни, редки кораби, сиви, с ръждив цвят, черни. Далечни и бавни. Редки.

В Черно море се вливат Дунав и Дон. То има вкус на река и на море едновременно.

Това море е чуждо за нас, за нас, свикналите с топлата синя Адриатика, с мириса на розмарин. Тук мирише на прашна земя, на бетон, треви и далечина, отворена, като разперените крила на птица, самотна далечина.

Бог е нарисувал Черно море с голямата четка.

*

Вечерта на терасата на хотела – някакъв празник. Тридесетина късо подстригани мъже и техните жени и приятелки. И DJ .

Жените започват да играят хоро. Играят и мъжете. Чудни са. Жените са чудни. Не се уморяват. Кралице, царице, циганке. Канят ни и нас да се хванем на хорото.

*

В Балчик е резиденцията на румънската кралица Мария.

Построена е в началото на 20 век, когато тази част на България – Добруджа, е била румънска. Кралицата, наследница на руски и британски кралски родове, омъжена за Фердинанд, родила наследници, които пък по-късно са се женили в други благороднически семейства, които са се избивали помежду си, както се е случвало преди, та кралицата решила да се оттегли и да сади лилии и рози и да се фотографира от време на време. Тук тя е създала своя райска градина. Направила е всичко семпло и така още повече изпъквало. Вградила е изтока и запада в някаква своя еклектика, създала е свой анклав….

Кралицата, пленница на своята съдба, в навечерието на столетието на воините, красива жена, която е можела само това – да прави градини, черно-бели фотографии, красиви ръкописни писма, мраморна вана…

Прекрасните градини на кралицата били занемарени по времето на социализма, но дъщерята на Тодор Живков подпомогнала комплекса. В кралските покои през лятото живеели заслужилите артисти.

*

Пътят на север, към Калиакра – нос, издаден в Черно море, към Каварна, Камен бряг – почти до границата с Румъния.

Андрей ни разказва за историята, за митологията.

В морето има русалки. Мотивът за свети Георги – легендарният конник, който убива змея, е познат още от тракийско време, от каменните надгробни плочи.

Стигаме до село Тюленово. Още един край на света. Тук, в тъмните пещери, живял последният тюлен, но рибарите го убили. Говори се, че от време на време все още се появява. Тюленът монах.

Снимаме стръмните скали и вълните, сухата трева, която вятърът прегъва, бетонния скелет на някогашна казарма. В тревата – чупливи мидени черупки и рибени люспи. Скоро тази пустош ще се разчисти, за да се направи хотел с басейн.

Камен бряг – голямо археологическо находище – праистория, траки, римляни…

Пещерите в стръмните скали приличат на гробове. Земетресение е срутило половината от носа в морето, останали са части от неизвестно светилище, стълби, обърнати към източното слънце, троен жертвеник за ритуал, който никой не знае как да възстанови. Андрей запява. Като пастир от едно време пее песен от едно време – „Златно моме”, песен за гоненето на девойка, която бягала, бягала, чак до смъртта.

Нос Калиакра. Всички, които са владели това море и тази суша, са го притежавали. Днес е владение на туристите – присъединяваме се към организирана обиколка и разглеждане на могъщата крепост и сувенирите.

Легендата разказва за четиридесет девойки. Турците ги поробили и ги затворили в крепостта, за да ги отведат в харем.

Тяхната водачка решила, че е по-добре да скочат от скалите в морската бездна, камо ли да отидат в робство. За да не се откаже някоя от тях в последния миг, си сплели косите и се хвърлили от крепостната стена.

*

Варна. Хубаво име за град.

Летен град, през чиито улици наднича морето.

Има кучета и котки, оставени сами на себе си, клетници, които кротко спят по ъглите или на тревните площи, протягат се или се разхождат из града.

Има и дървета ( и те правят същото ) .

И хората се разхождат из широките паркове. Ядат плодове.

Седя на една улица, до един малък магазин, топло е, шарено, красиво, безгрижно, пъстро.

*

Албена има прекрасен широк плаж с хиляди чадъри, грозни хотели, каси и базари, които сега се развиват.

Но пясъкът е чудесен, бял, златен. Радва те. Безкраен е.

*

Връщаме се отново София. Красива, лятна и голяма.

Някога София се наричала Сердика, на тракийското племе серди. Славяните я кръстили Средец. На половината път от Дубровник до Истанбул.

Влизаме в храм „Александър Невски”. Стоя в центъра на храмаи леко ми се вие свят. Светът в главата ми.

Тези три дни са Горещници – трите най-горещи летни дни. А през зимата има Вълчи дни – най-студените дни.

Нашите мили приятели ни водят къде ли не, смеем се много, приятно е.

Влизам в криптата на руската църква. Там са мощите на Св. Серафим. В предверието има маса, листчета и химикалки. Хората влизат, пишат, напъхват бележките в металния саркофаг, прекръстват се. Написаното слово е код на речта, неин шифър, по-силно е и от завет. Специфична фреквенция на желанието. Написах си листче и аз, след като дълго мислех какво да напиша.

София е голяма. Из нея има боклук и бездомни кучета, и широки улици, и римски находки, и византийски фрески.

На битака пред „Александър Невски” си купувам шест посребрени чашки за ракия. Продавачът ми ги пъха в ръцете и казва: „За здраве и късмет.”

В камбанарията бие голямата камбана. Голямата камбана я бие жена, вижда се отдалече.

*

Пламен ще ми „пекне” CD с български танци. Смеем се. Пламен бързо схваща и също се смее. На петнадесет години и има смеха на млад расов жребец . Казва, че ще дойде в Хърватия. Светът принадлежи на децата.

Петър и Андрей, като двама архангели, ни изпращат до изхода на София, отбиват, излизат от колата, стоят на пътя и дълго махат.

Горещ летен ден.

Звиездана Йембрих е асистент в Академията за изобразително изкуство в Отдела за реставрация. Досега има 19 самостоятелни и тридесетина общи изложби, както и двадесетина Land Art изложби в Хърватия и в чужбина .